Eмисия новини
от 15.00 часа

Лозанов: Санира се средата от всяка по-критична и по-резултатна журналистика, особено разследваща

Антоанета Христова: Пряката комуникация е изключително ефективна

Доц. Георги Лозанов, Диана Янкулова и проф. Антоанета Христова
Снимка: Светослава Кузманова, БНР

Това, което направи Борисов, е една линия на предизборна кампания и на овладяване на криза на политическо присъствие, което той беше напуснал като сцена в последните години.

Това каза за БНР политическият психолог професор Антоанета Христова по повод обиколката на Бойко Борисов из страната с влак през изминалата седмица:

„Беше успешно връщането му, защото той преобърна кризата на ГЕРБ и върна партията като първа политическа сила в страната. Този процес на политическо присъствие и на политическо овладяване на кризата преминава през личността и на второ място в умението да използва, според неговата преценка, медийната среда.

…Пряката комуникация е изключително ефективна. Всички политици, които направиха кампания на регионално ниво – врата до врата, да напуснат всички медии и да работят всеки ден по няколко пъти срещи на ниво „квартал“, постигнаха много високи резултати за региона си. Което означава, че в България, независимо от фактора „електронни медии“, социални мрежи, все още този вид комуникация – пряката, носи много дивидент на този, който я използва. В политическата психология има едно правило - когато си на дъното на доверието, единственият начин да възстановиш, това е пряката комуникация.

Същевременно рейтингът на дебатите по електронните медии в предварителната кампания е бил много нисък, тъй като правилата на организацията им „са безобразни“ изтъкна Христова, според която обществото ни има нужда от разследващата журналистика. Проблемът обаче е, че „винаги я приписваме на интересите на някого“. Тя даде пример с разкриването на „Апартаментгейт“ и ползите на обществото, но изтъкна, че има и негативна страна - че информацията беше пазена даден период от време и "тя беше пазена, за да бъде извадена с определени цели срещу определени хора“.

Медийният експерт доцент Георги Лозанов е категоричен, че в момента „медиите не са такава критическа заплаха за политиците и за управляващите особено, та те да трябва да бягат от тях“. Според него в световен мащаб се забелязва тенденция „все по-малко политиците да използват посредничеството на журналистиката и да общуват непосредствено с избирателите си, с електората“:

„Това е свързано и с криза на самите медии, с недоверие към медиите. Това е свързано и с развитието на технологиите, на тези социални мрежи, които създадоха една среда, в която до голяма степен, действително, сериозната, критическата журналистиката започва да бъде избутвана и да губи мястото си. Политиците имат голямата илюзия, че като общуват пряко с народа това е в тяхна полза. Аз съм убеден, че тази комуникация изисква професионални посредници, които са журналистите“.

Лозанов посочи като пример предизборните кампании, от които няма особена полза, именно защото журналистите не задават въпроси:

„Тази комуникация изисква професионалната фигура на журналиста, за да може да бъде ефективна“.

Лозанов изтъкна, че е важно медиите да могат да върнат ефективността си в политическата комуникация.

„В момента, твърде "се санира" средата от всяка по-критична и по-резултатна журналистика, особено разследваща. Неслучайно например „Апартаментгейт“ тръгна от една медия, която не се храни от български капитали. В момента капиталите, които се движат през медиите, българските капитали, не са в полза, да кажа най-меко, на сериозно журналистическо съжаление. Обратното, гледат да финансират други формати, друг тип поведения. Традиционната медия в момента е в силно притиснато финансово състояние, защото все по-малко това е добър бизнес. Нова телевизия навремето беше продадена за над 600 милиона евро, а сега - 10 години по-късно, беше продадена за под 200 милиона евро. Значи че това, като бизнес, става все по-малко ефективно. Тогава парите трябва да дойдат от другаде и да се наливат в медиите, а тези пари, които идват от другаде, съвсем не са в полза на критическата журналистика“.

Лозанов коментира и конкурсите за нови генерални директори на двете обществени медии - БНТ и БНР. Изпълняващият длъжността директор на БНТ Емил Кошлуков е признал фалит на обществената медия, защото е и кандидат за неин директор, смята бившият председател на СЕМ:

„На мен ми се струва, че Емил Кошлуков, който освен изпълняващ длъжността е и кандидат за директор с пълен мандат, фактически вкарва този сюжет в момента като част от собствената си предизборна кампания. Това е много тежко положение, на което той ще се яви спасител – такава е конструкцията - за да може да влезе общо взето през парадния вход в телевизията, тъй като при първото му влизане имаше ред проблеми – колегията реагира и вътре, и извън телевизията. Сега изведнъж на него му трябва ключов ход, с който да обърне отношението. Което не значи, че телевизията не е в тежко финансово състояние, че не трябва много дълбока реформа, че не трябва да се направи одит. Всичко това е вярно, но, дошло от един от кандидатите, който вероятно ще бъде избран, и то с индиректния апел към правителството и властта да помогне, това е един предварителен заговор вече с властта и анонс на връзки с нея, който създава една силна асиметрия в този конкурс“.


Още от
Веселин Кирев

Защо София си няма градска железница

публикувано на 16.10.19 в 11:18

Световен ден на прехраната

публикувано на 16.10.19 в 10:25