Творбите на художници, които извикват върху платното най-чистите и пасторални картини от своето детство, красят първия у нас Салон за наивистично и интуитивно изкуство. Колекцията се разполага на два етажа в художествената галерия в Белоградчик – старопланинското градче, в което природата също извайва образи, само че върху скалите.
Салонът се създава по идея на двама почитатели на изкуството. Вдъхновени от сръбските музеи с наивистични творби в Ягодина и Ковачица, Даниела Осиковска и арх. Георги Георгиев решават да изложат подобни произведения и в градчето, в което се заселват преди няколко години. За целта предоставят личната си колекция от картини, с дарения и постоянна площ помага и Градската художествена галерия “Вълчо Вълчев”. Експозицията включва 130 живописни платна, рисунки и скулптури на 75 автори от шестнайсет държави – сред тях България, Италия, Сърбия, Полша, Австралия, Нова Зеландия.
Наивистичното изкуство пресъздава приказни светове, сякаш гледани с очите на дете. В прагматичния ни свят художниците успяват да сътворят пространства на безгрижие и на духовна чистота и да създадат настроение.
Има художници, които спонтанно творят в наивистичен стил – разказва изкуствоведката доц. Ружа Маринска. – Във Франция дори ги наричат “неделни художници” – те нямат академична школовка, занимават се с други професии и рисуват за удоволствие. Но съществува и другата група художници, които се отличават със сериозно академично образование и чрез модерното изкуство търсят непосредствен изказ с помощта на тази стилистика.
Без да се влияят от традициите в изкуството, тези художници изхождат от личния си опит и пресъздават спомените, желанията и мечтите си.
Спонтанните наивисти се обръщат към детските спомени, към родното си място, към природата, към ведри и хубави неща и категорично избягват драмата на живота – допълва доц. Ружа Маринска. – Сред изтъкнатите български автори в този жанр е Ради Неделчев, който започва да твори през 60-те години на миналия век и в експозицията се представя с три много хубави работи.
Знакова фигура на наивизма в по-ново време пък е Росен Рашев – Рошпака, чиито картини са познати и в чуждите галерии и музеи, тъй като това течение в изкуството, за съжаление, е много по-развито зад граница, отколкото у нас. Дори балканските ни съседи имат значителни наивистични школи с големи имена, колекции и музеи.
И въпреки че наивистичното изкуство се утвърждава най-вече в края на 19-и и началото на 20-и век чрез един от най-видните си представители – Анри Русо – Митничаря, в църковната живопис по нашите земи също се намират следи от този художествен стил.
В нашите икони от 19-и век могат да се открият интересни наивистични елементи – казва още изкуствоведката. – Тези елементи не засягат главните персонажи, каквито са светците, но ги има винаги в пейзажа, в съпътстващите фигури. Въобще в детайлите може да се открие много симпатичен наивизъм. Така че чувството към природата е много развито в художниците наивисти – дръвчета, кончета, овчици и прочие обикновено населяват техните картини.
Откриването на Салона за наивистично и интуитивно изкуство в Белоградчик в края на май беше съпроводено и с пленер на художници от България и чужбина в съседното село Стакевци. Творбите на наивистите ще останат в селището, още повече че величествената снага на Белоградчишките скали, оказва се, е вдъхновила неедин артист сред тях. В градчето пък се надяват единствената експозиция с наивистични творби у нас да привлече множество туристи. Уредничката в галерията Елена Джунинска е убедена, че всички те ще бъдат очаровани от изкуството, което наподобява детската душа.
Снимки: Салон за наивистично и интуитивно изкуство в Белоградчик
