На второто поредно заседание Федералният резерв понижи основната американска лихва, за да подкрепи запазване на икономическата експанзия на фона на търговската война САЩ-Китай и на забавящата се глобална икономика, но членовете на централната банка останаха разделени по въпроса за по-нататъшно намаляване на лихвите ставки.
Федералната фондова лихва беше понижена с 25 базисни пункта до диапазона между 1,75% и 2,00%, като самото решение беше взето със 7 срещу 3 гласа. Президентите на Фед на Канзас Сити и на Бостън - Естер Джордж и Ерик Розенгрен гласуваха за запазване на лихвената ставка между 2,00% и 2,25%, докато президентът на Фед на Сент Луис - Джеймс Булард настоя за по-агресивно намаляване на лихвата с 50 базисни пункта до 1,50%-1,75% диапазона.
Това представлява намаляване на лихвените ставки на второ поредно заседание, след като през юли Фед понижи основната си лихва с 25 пункта за пръв път от 2008-а година насам.
Описвайки икономическите перспективи пред САЩ като "благоприятни", председателят на Фед Джером Пауъл посочи, че намаляване на лихвите има за цел да "осигури застраховка срещу текущи рискове“, включващи слабия глобален растеж и търговското напрежение между Вашингтон и Пекин.
"Ако икономиката отслабен, тогава би било подходяща една по-продължителна последователност от намаляване на лихвите", посочи той по време на редовната пресконференция след края на заседанието.
Пауъл обаче отбеляза, че на този етап пазарът на труда в САЩ и потребителските разходи остават силни, докато инфлацията вероятно ще се върне към годишната цел на Федералния резерв от 2%. "Ще бъдем силно зависими от постъпващите данни, като ние не се намираме в предварително зададен курс на лихвената политика", отбеляза шефът на Фед и добави: "Ще спрем да намаляваме лихвените процентите, когато мислим, че сме направили достатъчно по този въпрос".
Федералният резерв представи и новите си средносрочни макроикономически прогнози, като повиши леко очакванията си за растежа на БВП на САЩ през настоящата година до 2,2% от 2,1%, според предишната оценка през юни, като в същото време слабо завиши и прогнозата си за нивото на безработицата до 3,7% от 3,6% през юни.
Фед остави непроменени прогнози си за инфлацията в САЩ, като продължава да очаква нарастване на ценовия индекс на личните потребителски разходи (т.нар. "PCE индекс") с едва 1,5% през тази година, преди по-добър растеж от 1,9% през 2020а- и от 2,0% през 2021-а година.
Сериозен разнобой обаче показват очакванията на всичките 17 членове на Федералния резерв по отношение на бъдещата лихвена политика, като седем от тях предполагат още едно намаляване на федералната фондова лихва до края на годината, петима очакват запазване на лихвите на текущото ниво поне до края на 2019-а година и останалите петима дори бяха против днешното решение на Фед за понижаване на лихвените ставки, разчитайки на тяхно повишение обратно към диапазона 2,00% - 2,25%.
В същото време Федералният резерв намали осреднената си прогноза за ниво на федералната фондова лихва през тази година до 1,9% от 2,4% през юни, за 2020-а година до 1,9% от 2,1% и за 2021-а година до 2,1% от 2,4%. За 2022-а година се очаква повишаване на федералната фондова лихва към 2,4% и задържането ѝ в дългосрочен план на ниво от 2,5% (без промяна спрямо прогнозите от юни).
Американският президент Доналд Тръмп не реагира положително на слабото, според него, понижение на основната лихва на Фед, отправяйки нови критики след края на заседанието на централната банка.
В туитър Тръмп написа: "Джей Пауъл и Федералният резерв се провалят отново. Нямат воля, нямат здрава преценка, нямат визия! Ужасен комуникатор!".
