Eмисия новини
от 20.00 часа

Експерти: Вероятно българските банки няма да финансират Европейския съвет за банково преструктуриране

Българските банки най-вероятно няма да се налага да осигуряват финансиране за Европейския съвет за банково преструктуриране, докато не влезем в чакалнята на еврозоната, обясниха пред „Хоризонт” експерти от съвета.

Той е една от сравнително новите европейски институции – част от Банковия съюз, в която се съдържа и Фондът за банково преструктуриране. Страната ни е първата, пред която бе поставено условието, че ако иска да стане член на валутно – курсовия механизъм ERM II, трябва да влезе в тясно сътрудничество с Европейския банков съюз.

Европейският съвет за банково преструктуриране, под чиято шапка в момента е фондът за преструктуриране, е един от елементите на банковия съюз. Финансирането му се осъществява чрез вноски от всички банки в страни в еврозоната. Към момента в него има над 30 милиарда евро, а целта е до 2024 година сумата да бъде удвоена. Наличните средства се намират във фонда за преструктуриране, но идеята е с учредяването на единен гаранционен депозитен фонд, структурите да се обединят. Проблемът е, че на политическо ниво има държави от валутния съюз – например Германия, които не са съгласни със създаването на подобен гаранционен фонд, макар и той да е считан за трети стълб на банковия съюз.

Страната ни вече е заявила интерес към членство във валутно – курсовия механизъм ERM II, известен като „чакалнята за еврозоната”. От Брюксел и Франкфурт обаче поставиха условието това членство да бъде съчетано и с тясно сътрудничество с Банковия съюз.

От Съвета за преструктуриране коментираха неофициално, че до влизането на страната ни в еврозоната, банките няма как да дължат вноски. Освен това най-вероятно очакваната сума във фонда е смятана без вноските на българските банки. След като влезем в ERM II, самите банкови институции ще започнат подготовка за това, коментираха още експертите.

България очаква отговор дали би могла да влезе в т. нар. „чакалня“, а надеждата на управляващите е това да стане в началото на следващата година. При надлежно спазени процедури, това може да означава 2023 г. България да е част от еврозоната, макар и повечето експерти да се съмняват в толкова бърз развой. 


Още от

БНБ пуска нова 50-олевка

обновено на 18.10.19 в 16:41