"Нашата София" започна да се появява все по-често в различни статии, класации и туристически блогове, и то със знак "изненадващо хубава".
Може би всичко започна с поставянето на София сред 10-те най-добри градове в света за започване на бизнес. При това не в някоя „редова класация“, а в тази на „Форбс“. Като „софийски предимства“ тогава са посочени ниските данъци, високата скорост на интернета и достъпа до европейски фондове. И така, София се оказа добър град за започване на нещо ново. Оказа се и единствената столица с летище, до което можеш да стигнеш с метрото. Този факт започна да се появява и коментира в редица знайни и незнайни блогове за пътуване - редом с традиционните български (отдавна оценени) от чужденците хубавини като баницата, ракията, евтините кръчми и способността ни да се сприятеляваме, без задължително да владеем чужди езици. Започнаха обаче да се промъкват и по-нови „софийски привлекателности“ като „супатериите и ресторантите за здравословна храна“, както пише млада американка, пътувайки из Европа. Започват да се появяват и сериозни статии като тази в „Сиатъл Таймс“ на 30 август, в която столицата ни се описва като „подценена“ и се коментира като определено по-бедна от Лондон или Париж, но пък „колко пълни с живот са софийските булеварди, колко жизнен е самият град с разкошните си паркове и старини“.
Все пак едно е да живееш в един град, друго е да дойдеш в командировка. Но все пак… да продължим с това, което вижда пътешестващият чужденец, за статии като „18 причини задължително да посетите България“, където са изредени евтините полети, кюфтетата, гледките, мекиците, доброто време за коктейли (което няма happy hour, а е винаги), сиренето и „сериозното отношение към празниците“ (тук цитирам друг материал на Хъфинтън пост), за да стигнем до Dispatches Detours и статията, озаглавена „Няма друг град в Европа, който може да се сравни със София“ - тук авторътТери Бойд много непринудено разказва за сестра си, която непрестанно пътувала и била живяла „от Сеул до Париж“, и която изведнъж била очарована от София. Общо взето, градът ни е описан като “summertime and the living is easy” - големи паркове, широки булеварди, евтино… идеалното място за приключенски настроения западно европеец или американец, с изключение на трудната за разгадаване кирилица. Мрежата на градския ни транспорт била „един път“, почти най-добрата в Европа, пък да не говорим за ресторантите и евтините за наемане апартаменти. А дали е така - кой, ако не ние ще кажем. Чуйте повече!
Четвърто издание на фестивала ARTIS : Ваня Пешева – създател на фестивала (слушаме я в звуковия файл и за концерта ѝ във Виена) и младата участничка Йоана Милкова: "Динамиката и в нашите професионални сфери е изключителна. На откриването гостите бяха много интересни (подробности в звуковия файл). Класическата програма преля в импровизации на Георги..
Катя Стоева от Ботаническата градина БАН е куратор на тропическата ѝ част и ни кани да я посетим: "Растенията са в основата на живота на Земята. В момента при нас всичко цъфти. Експозицията ни е посветена сега на мушкатата, показваме много нови сортове. Паркът също е много красив и приятен. Във всеки човек е заложена любовта към цветята, природата...
Д-р инж. Анна Петракиева, заместник-изпълнителен директор в Агенцията по горите и преподавател по горска педагогика в Лесотехническия университет ни представя образователна инициатива „Лесовъд за един ден“, в рамките на която са предвидени състезателни игри за деца и родители, свързани с гората и горската професия: "Горската педагогика е..
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...