Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Момчил Маринов, директор на Общинския исторически музей "Искра"

За Казанлък - с любов и история

И още - за "райския климат", привлякъл траките, и за един от най-старите исторически музеи у нас

Снимка: muzei-kazanlak.org

Започваме нашите казанлъшки истории с ... историята на града. Първият гост в разположеното ни

сред рози студио е директорът на Общинския исторически музей "Искра" д-р Момчил Маринов, който бърза да ни разкаже, че това е един от първите исторически музеи в България с вече 116-годишна история. "Казанлък има впечатляващи възрожденски традиции, не така бунтовни като Карлово или Панагюрище, но в образователно и културно отношение има с какво да се похвалим" - обяснява той. Името, което задължително трябва да бъде споменато във връзка със създаването на Историческия музей в Казанлък, е това на Петър Топузов, той е и първият директор, а през 30-те години на 20 век е наследен не от кой да е, а от Димитър Чорбаджийски-Чудомир.

Музеят се развива устремно от самото начало, благодарение на ентусизма, широката обществена подкрепа и наистина значимите дарирелски инициативи - добавя още щрихи от онова време Момчил Маринов. Интересни ескпонати има от самото начало, но истинската експанзия идва с експедициите, водени от доц. д-р Георги Китов, по време на които са намерени артефакти с наднационално значение. Първото забележително откритие е в разгара на Втората световна война, през април 1944, когати при изграждането на противосамолетно убежище войници разкриват прекрасната (позната днес на всички) Казанлъшка гробница, чиито стенописи като начин на представяне и психология на изображението са несравними, затова и през 1979 тя става първият паметник в България, който попада под егидата на ЮНЕСКО - разяснява Момчил Маринов и подчертава, че към днешна дата копието на тази гробница е отворено за посещения всеки ден (без почивка, това се отнася за всички социализирани обекти), а в оригиналната гробница се поддържа нужната температура и влажност, за да бъде съхранена за поколенията.

Момчил Маринов и водещата Лили ГолеминоваПродължаваме след това "пътешествието" из фундаменталните находки на Георги Китов (в сътрудничество с музея)  - гробниците в Оструша, Хелвеца, Грифони, Голяма арсеналка, Голяма косматка... Стигаме и до древния град Севтополис, който в бил столица (макар и за кратко) на одриското царство (а Севт III най-вероятно е погребан в Голямата косматка) и впечатлява с това прочуто приложение на Хиподамовата система на правоъгълното градоустройство, с пълнотата на дворците и за занаятчийските работнилници. Севтополис е проучен в периода 1948 - 54 година, при строежа на язовир Копринка, сега е на дъното като е имало няколко (многомилионни и много атрактивни) идеи за достъп на туристи до него (както си е под водата), които не са се осъществили. Най-реалното засега е лазерно шоу и макетното представяне на Севтополис.

Защо именно тук избират да се заселят траките: Не просто траките, а техният елит, тяхната аристокрация. Най-вероятни причините са свързани с генезиса и утвърждаването на маслодайната роза по тези земи, а и с "благословения" климат - меко и влажно лято, приятна и мека зима, обяснява Маринов.

Стигаме и до възникването на Казанлък и едни съвсем нови разкопки край село Бузовград, при които са открити останки от крепост - находка, която може да промени досегашното схващане, че Казанлък е възникнал някъде в края на XIV или началото на XV век в резултат на османското нашествие. Но детайлните проучвания тепърва започват.

http://www.muzei-kazanlak.org/Иначе в момента в Историческия музей в Казанлък има две фантастични изложби - едната представя Аполония и нейната прочута керамична школа, а другата - "Среброто на траките", която показва изумителното майсторство на траките при работата им със сребро, като и до днес няма отговор на въпроса как са се правели тогава тези ювелирни изделия, не е ясно дори "как се е изтегляла нишката". Но траките са били не само съвършени майстори-туревти (златари), но и изумителни архитекти, математици, градостроителни инженери, изброява директорът на Общинския музей в Казанлък, музей (и град), който трябва да посетите, защото там се крие миналото ни. А него трябва да познаваме, за да овладеем настоящето и да навлезем смело в бъдещето. И фактът, че колкото повече находки откриваме за траките, толков повече нови въпроси изникват.

Голямото историческо приключение продължава!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 26.04.24: Негативни отражения на предсрочните избори върху икономиката

Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..

публикувано на 26.04.24 в 19:10

Д-р Аспарух Илиев: Коклюшът е най-опасен за живота при новородените

Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..

публикувано на 26.04.24 в 17:25
Божидар Лалов (вляво) и Ивайло Симеонов

Коментарите на Божидар Лалов и Ивайло Симеонов

БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..

публикувано на 26.04.24 в 16:52

Юрий Вълковски: Читалищата в малките и в големите населени места имат различни функции

Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..

публикувано на 26.04.24 в 16:19
Може да се събуди активността на тийнейджърите за промяна на средата

Tърсят се млади разбивачи на градски митове, на които им пука къде живеят

Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..

публикувано на 26.04.24 в 15:58

Седмицата в САЩ: Протести в университети, делото срещу Тръмп, ще забранят ли ТикТок

Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...

публикувано на 26.04.24 в 15:15

Еврозоната – поредната тема, която разделя експертите и обществото

Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..

публикувано на 26.04.24 в 14:55