Актът за киберсигурност е революционен за ЕС

Тази седмица нашата „Радиоприемница“ е дигитална, в унисон с контекста на един от важните приоритети на Българското европредседателство: „Цифровата икономика и уменията на бъдещето“. Електронните комуникации, единният цифров пазар, авторските права, електронната неприкосновеност и киберсигурността са част от въпросите на дневен ред през следващите шест месеца. Дигиталните и цифровите умения вече са важна част от живота и работата на всеки от нас, те са навсякъде и трябва да знаем и можем да ги използваме пълноценно и разумно, с оглед на нашата безопасност и сигурност.

В този контекст, под патронажа на еврокомисаря ни Мария Габриел, по време на цялото Българско европредседателство ще тече и Националната кампанията на Държавната агенция „Електронно управление“ - „Няма да ме хакнат“. Наши събеседници във връзка с темата за киберсигурността, работата и отговорността на ДАЕУ по време на Българското европредседателство, бяха директорът на Дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Агенцията - Васил Грънчаров и експертът от отдел „Международно сътрудничество и европейска координация“ - Динела Кайтазка.

Европейското председателство е много тежък ангажимент и предизвикателство за администрацията на всяка една държава. Това е отговорност, свързана с огромна организация и логистичен ресурс. Същинската работа пък е свързана с преговорите по законодателни предложения. Трябва да търсим баланс между стремленията и исканията на всички държави-членки, да предложим такъв текст за всички законодателни предложения, с който те да се съгласят и да придвижим напред законодателството.

Това е една отговорна роля и в тази връзка Държавна агенция “Електронно управление“ в следващите 6 месеца е нагърбена със задачата да председателства работен орган към Съвета на ЕС по кибер въпроси. Бих казала, че в него сега разглеждаме такова досие, т.е. такова законодателно предложение, което може да се счете революционно за Съюза – това е Актът за киберсигурност, посочи Динела Кайтазка.

По принцип в европейското законодателство няма толкова тежко законодателство в тази сфера и сега по този начин Евросъюзът показва колко важна е ролята на киберсигурността за изграждане на платформа и сигурност у гражданите, за да можем да имаме един реално функциониращ цифров пазар. Това, което г-жа Паси спомена в "Радиоприемница", относно възможността съвсем скоро да пазаруваме от Швеция, Дания, от Германия, без абсолютно никакви пречки - това е така, това ще стане. Сега има такива пречки, но когато стане, е важно гражданите да бъдат кибер сигурни, кибер защитени. Разбира се, ние не можем да дадем 100% гаранция за това, но трябва да покажем на европейските граждани, че се стремим с всички възможни усилия да го направим и това е революционното.

Стана ясно и че на 26 март ДАЕУ, съвместно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията организира конференция „Кибер предизвикателства“, а темата ще бъде за това как Европа може да отговори колективно при кибер-криза.

Динела Кайтазка даде за пример вирусът „Wanna cry”, който удари повече от една държава-членка, но засега Европа няма механизъм за колективен отговор на подобна заплаха.

Но от септември 2017 година ЕК излезе с препоръка за такъв механизъм и ние в нашата конференция ще съсредоточим усилията си да говорим с нашите европартньори на тази тема. В контекста на Българското председателство ДАЕУ ще води преговори по тази препоръка. Също така организираме и официална среща на екипите за реакция при компютърни инциденти CERT, допълни Динела Кайтазка.

Относно CERT(computer emergency response team - център за действие при инциденти), Васил Грънчаров поясни, че българският център е създаден със Закона за електронно управление и нашият екип изпълнява функцията на национален CERT. Създаден е и действа в съответствие с методическите указания на Агенцията на ЕС за мрежова и информационна сигурност, а също и с други регламентирани документи в рамките на ЕС.

В държавите-членки на ЕС по данни от декември 2017 година съществуват над 300 екипа. Те са няколко типа – национални и правителствени, като при държавите с по-скромни възможности обикновено единият екип изпълнява функциите и на другия, както е в нашия случай, посочи Васил Грънчаров. От тази гледна точна спокойно може да бъде класифициран, съгласно таксономията на Агенцията на ЕС за мрежова и информационна сигурност, като де факто национален. Накратко - функциите, които изпълнява са три големи групи – едните задачи са свързани с проактивни  дейности, едните с реактивни дейности, а третите - с управление на качеството на сигурността.