Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80

Панчо Карамански помага на себе си и на други незрящи с... музика

Панчо Карамански

С едно момче, което не познава страха, отказа и мъката, ви срещнахме в "Моята история за доброто". Той е борбен, упорит и целенасочен. Панчо Карамански след инцидент губи зрението си, когато е на 10 години. Тогава като спасение в живота му идва музиката. Появява се изневиделица и остава завинаги. Днес тя е негова професия, упора и спасение. Панчо работи като диджей, прави музика, създава песни и ходи по участия.

Животът на незрящите у нас е тежко предизвикателство. Обществото ги приема като различни, а те се смятат за малцинство. Създават фондации, за да помагат сами на себе си. Сами… защото другите не искат. Не им е приоритет. Когато проблемът не е твой.. оказва се.. не е важен.  С бездушието на образователната система у нас се среща и Панчо.

Панчо променя обществените нагласи към незрящите у нас. Прави го с размах. Успява, защото има силна мечта, която го ръководи всеки изминал ден.
Панчо доказва на себе си, но и на всички, че може. Днес предава своя опит на други като него. Учи ги да правят музика и да се борят с живота. Как това се случва и какви съвети им дава, ще ви разкажем веднага след музиката.

Да нямаш нещо, което другите имат, е наказание. Не защото не би  се справил без него, а защото останалите ще те възприемат като различен от тях. В повечето случаи разликата е в светогледите. По различен начин гледа на света Панчо. И не защото не го вижда в буквалния смисъл, а тъй като го възприема като предизвикателство без грешен ход. Панчо е преминал през много трудности, само и единствено защото е незрящ. Пренебрегван е, подценяван и омаловажаван. Това обаче не го спира. Напротив - завършва университет и не спира да се обучава сам. 

И Панчо помага. Обучава други незрящи, които имат талант да се занимават с музика, но няма кой да им подаде ръка. Панчо е от онези хора, които вдъхват огромно доверие и могат да запалят искрата у всеки един от нас, карайки ни да повярваме, че всичко е възможно.

Нарушеното му зрение не го е разколебало нито за миг да продължи да вярва в това, че може… може да се занимава с музика, и то на професионално ниво. Прави повече от 8 години и продължава да мечтае в тази посока.

Длъжен е само на себе си и на хората, които е приел под крилото си. Такава е философията на Панчо. Стъпил е здраво на земята и с чисто сърце оценява, че макар животът да е суров към него, все пак има немалко, за което да е благодарен.  
Панчо е от благодарните хора. Това е така, защото е човек с добро сърце. Пример, че ако имаш цел в живота, пречките могат само да те забавят, но не и да те спрат.