Да бъдеш учител е призвание, но и предизвикателство, а днес с Людмила Михова, преподавател по химия и опазване на околната среда в НПМГ „Академик Любомир Чакалов“, разговаряхме за мястото на природните науки в съвременното образование, интересът към тях и професионалното развитие, което предоставят.
Според нея интересът към природните науки никога не е изчезвал, но държавната политика в известен период ги е неглижирала.
Вече е ясно, обаче, че няма как да се развиваме, без да имаме фундаментални знания по природни науки и интересът става все по-голям, каза Людмила Михова.
Тя обясни, че интересът към природни науки се пробужда в 6-ти клас и с всяка следваща година се развива все повече. И когато децата направят логическите връзки и разберат науката, установяват, че това е нещо, което може да им отвори врати и се ориентират в професионалното си поприще.
Увлечението на децата по природни науки може да бъде разпознато от родителите, а подсказващите знаци са, че те искат да правят опити вкъщи и да имат оборудвани лаборатории.
За химията Людмила Михова казва, че наистина е наука за чудесата, защото е много красива, ефектна и гърмяща, но в същото време тя създава материали, а материалите с а в основата на развиването на съвременните технологии, така че без химия не може.
Химията е науката, която първо цапа, но после чисти. Навсякъде сме заобиколени от химия и затова трябва да я разбираме, за да бъдем разумни в ползването ѝ.
Един от добрите пример за ученици, развиващи се в сферата на природните науки, е Камен Петров, който е златен медалист от Менделеевската олимпиада по химия в Санкт Петербург, а пътят му продължава в Оксфордския университет, където вече е приет.
Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..
Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..
БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..
Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..
Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..
Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...
Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..