Това са съществени въпроси за много хора и професии, а ние в „Радиоприемница“ се наемаме да търсим отговори през цялата започваща седмица.
Езикът на омразата е пряко свързан с дискриминацията, сегрегацията, игнорирането, насилието, нарушаване на човешките права. Пръв събеседник в поредицата е Юлиана Методиева – създател и главен редактор на Маргиналия - онлайн платформа за новини, коментари и анализи в областта на човешките права, съосновател на Българския хелзинкски комитет (БХК).
В „Радиоприемница“ тя анализира езика на политици и кандидати, които участваха в първия тур на местните избори.
Все още в България имаме проблем с езика, който стигматизира. Щом фигури от политическия и обществен живот на страната употребяват необезпокояван и несанкциониран език на омразата към малцинства – роми и гейове, излиза, че това поведение се толерира. Някои дори използват такъв език с цел привличане на електорат, констатира Юлиана Методиева. Тя смята също така, че неговоренето, премълчаването на теми и проблеми, свързани с малцинствата, също не е позитивно явление.
Правозащитният дискурс трябва да се приеме и от родителите, защото и децата в училище и на улицата употребяват без задръжки (елементи от) езика на омразата.
В определени среди лексиката на омразата се отглежда, включително и в семейна обстановка.
Защо?
От футболните ултраси до хората в политиката можем да открием нетърпимост към различността. Как тази тема се защитава? Можем ли у детето да се култивира отрано толерантност към различното около него?
Действия, като тези на стадиона в мача с Великобритания, са доказателство, че обществото не е осигурило достатъчно противодействия срещу подобно поведение.
Най-лошото е, че политици, които виждаме и слушаме често и дори всеки ден, не само не се съобразяват, не само не се (ги) ограничават в езика на омразата, а дори те го разпалват.
Очевидно е, че има дефицити във възпитанието и в образованието. Но медиите и словото на публични фигури имат огромна роля в даването на примери – на говорене и на поведение.
Чуйте повече по темата в разговора на Белослава Димитрова с Юлиана Методиева.Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..
Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..
БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..
Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..
Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..
Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...
Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..