Жените в науката

публикувано на 11.02.22 в 12:14

Снимка: Pixabay

Интервю на Ива Дойчинова с Нина Нанкова, д-р Мария Калапсъзова и Ина Анева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

11 февруари се отбелязва като Международен ден на жените и момичетата в науката. Обявен е с решение A/RES/70/212 на Общото събрание на ООН от 22 декември 2015 год. Отбелязва се от 2016 г., с цел да насочи общественото внимание към проблема с дискриминацията на жените и момичетата в образованието и професионалното им развитие в науката.

Нина Нанкова, д-р Мария Калапсъзова и Ина Анева са три от отличените дами в конкурса „За жените в науката“ 2021.

Нина Нанкова решава да се занимава с наука, когато попада в Лабораторията по „Теоритична и изчислителна химия.

„Много добре се сработих с колегите и тогава разбрах това, което уча, как мога да го приложа“, каза в студиото на Радио София Нина Нанкова.

Тя разработва проект „Квантово-химичен и докинг анализ на антивирусната активност на екстракт от растението Graptopetalum paraguayense E. Walther към човешки коронавируси“.

Д-р Мария Калапсъзова от дете има интерес към точните науки, но той се задълбочава, когато попада в академичните среди. Занимава се с „Моделиране на структурата и повърхността на слоести оксиди за създаване на по-ефективни, евтини и безопасни електродни материали за натриево-йонни батерии“.

Природата е обект на интерес от дете и за Ина Анева. Тя работи по проект „Лечебните растения - източник на нови молекули-инхибитори на ацетилхолинестеразата в борбата с невродегенеративните заболявания“.

„В детството ми, идеите за мечтаната професия се смениха няколко пъти, но в основата на всички стоеше условието, работата да бъде в полза за живота на хората и да носи добро“, разказа Ина Анева.

Опитите с животни я карат да избере ботаниката и проучването на растенията.

В продължение на две години, всеки ден тя пътува с влак от Благоевград до София и обратно, което заедно с градския транспорт й отнема около 6-7 часа дневно.

„Именно във влака имах възможността да чета много, да пиша, да отмятам задачи и да планирам нови“, каза Ина Анева.

Тя разказа и вдъхновяващата си история, когато една сутрин, тръгвайки в командировка с колегите си, закъснява за влака. Приближавайки се към перона вижда, че влакът тръгва, но започва да го гони, въпреки че изглежда безнадеждно. В един момент обаче влакът спира, тя успява да го догони и да се качи. Оказва се, че машинистът и кондукторът са я видели и са спрели влака.

„Има голяма поука. Човек никога не трябва да се отказва, дори да мисли, че е изпуснал влака, защото някой може да го е забелязал и да му помогне като дръпне ръчната спирачка за малко“, каза Ина Анева.

По думите на дамите, да се занимаваш с наука в обществото ни, не се смята за престижно, както в останалите държави.

„Ние сме единственият вид на тази планета, който е преодолял естествения подбор и това е благодарение на науката и технологиите“, каза Нина Нанкова.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.