Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как ще бъде осъществен проектът за Национална детска болница

Снимка: pediatria-bg.eu

Българската педиатрична асоциация (БПА) излезе с критична позиция срещу проекта за Национална детска болница от частен инвеститор. Идеята за такава болница датира още от времето на социализма. Проф. д-р Иван Литвиненко, председател на УС на БПА разказа подробности по темата пред Радио София. Той коментира, че държавата е длъжна на децата да има такава болница, защото тази, която в момента изпълнява тези функции е Специализираната болница за активно лечение (СБАЛ) по детски болести "Проф. Иван Митев". Тя се помещава в сграда, строена със съвсем други цели предвидена за дом за деца.

"Чисто формално няма такава площ, която да побере всички клиники, които са необходими за едно комплексно обслужване на болно дете. Когато едно дете дойде, особено по спешност, или изпратено в затруднение от други части на страната, то обикновено не е добре насочено. Тъй, като нашата катедра е разположена на различни бази, части от нея са извън тази болница и се налага тези деца да бъдат транспортирани до едно, или друго звено. Понякога се налага да идват консултанти на място и всичко това е понякога много рисково за критично болните деца", поясни проф. д-р Литвиненко.

По думите му, такава болница може да бъде и като учебно заведение за подготовка на специалисти, тъй като тя трябва да бъде водещата университетска педиатрична клиника. Той поясни, че не може да се подготвят лекари без практика, а практиката идва на база случаите, които биват обслужвани. През 2012 г. БПА подема инициативата да бъде изградено такова учреждение, но чак 2017 г. има позитивен отклик от тогавашното управление, когато се учредява инициативен комитет за изграждане на детски здравен парк, но остава въпросът къде да бъде той.

"Тези години доказаха, че това, което е прокламирано от всички политици и всички възможни правителства през този период, първостепенната грижа за майчино и детско здравеопазване е  техен приоритет, е общо взето на приказки точно така. И тази загриженост води до тези залитания в една или друга посока в търсене на едно бързо, понякога не особено удачно и понякога не особено осъществимо, или законно решение, но то е с търсене на бърз дивидент от политици. В крайна сметка никога не е било подплатено с едно реално мислене по въпроса", отбеляза д-р Литвиненко.

Той подчерта, че основата трябва да дойде като задание от лекарите, БПА и от Университетската педиатрична болница, защото те най-добре знаят какви са нуждите и какви звена трябва да има и как да се осъществи комуникацията. Относно позицията на БПА, че сегашният проект за изграждане на такова учреждение не е най-добрият, проф. д-р Литвиненко каза:

"Национална частна" ми звучи като оксиморон. Представяте ли си "частен национален отбор по футбол"? Частен означава, че някой го селекционира, някой го менажира, някой определя къде и как ще играе. В случая имаме същата ситуация". Той допълни, че когато държавата изгради болница, тя ще стане проводник на държавната политика в такъв важен сектор, какъвто е детското здравеопазване и болницата ще може да има особен статут. Тя няма да разчита само на работа по клинични пътеки, а ще има субсидиране от страна на държавата, за да може децата да се лекуват с всички възможни необходими медикаменти и изследвания.

"Ние не се плашим от конкуренция ни най-малко. Ние се плашим, че така от една ще получим нито една клиника. Ще има сгради, ще има някакъв персонал, но той няма да бъде достатъчен и няма да осъществи това, което трябва да получат децата", сподели проф. д-р Литвиненко.

От Министерство на здравеопазването също изпратиха писмено становище, в отговор на позицията на БПА. В него се казва:

  • Mоже ли една частна болница да бъде национална и да гарантира в дългосрочен план равен достъп на всички български деца?

Съгласно Закона за лечебните дейности, чл. 4. (2): Лечебните заведения са равнопоставени независимо от собствеността им. В алинея 1 ясно е записано, че лечебните заведения оказват извънболнична и болнична помощ, като същите подлежат на контрол от принципала.

  • На въпроса как една новоизградена частна болница ще бъде акредитирана като университетска и ще гарантира качествено медицинско обслужване и обучение? От МЗ отговориха, че:

На територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ само при условие, че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ извършват различни медицински дейности.

В този случай ако една болница, независимо от нейната собственост – държавна или частна, отговаря на поставените условия, може да бъде акредитирана като университетска.

  •  От МЗ заявиха още, че Майчиното и детското здравеопазване е основен приоритет за държавата и Министерството на здравеопазването. В Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030 г.  ясно е записано, че специалисти по всички медицински специалности с педиатрична насоченост, сключили договор с НЗОК, трябва да оказват необходимото доболнично или болнично лечение. За реализацията на основните приоритети, заложени в програмата, ясно е записано, че ще се изгради Национална педиатрична болница, като към този момент процедурата по създаването ѝ не е прекъсвана, въпреки забавянето по обективни причини през последните 10 години. 

Основните акценти на фирмата изпълнител са:

  •  България е единствената държава в Европейския съюз, която няма специализирана национална детска болница. Историята на темата за изграждане на национална детска болница в София – скандалите и сега действащите ретроградни сили срещу нашия чист и честен проект, са всички добре известни и не заслужават внимание! Въпреки широкия обществен и политически отзвук, обаче,  реален напредък по изграждането и реализацията няма! Всяка година, родителите на хиляди болни български деца търсят лечение в чужбина, като за целта ежедневно събираме средства чрез благотворителни кампании.

  •  Фирмената група на Търговска Лига се развива вече 31 г. Ние сме сигурни и предвидими. Имаме 25-годишен опит в проектирането и изграждането на високотехнологични специализирани лечебни заведения, медицински научноизследователски центрове и GMP-сертифицирани фармацевтични производствени комплекси.

  •  Проектът предвижда изграждане на напълно нова многоетажна сграда в обособен парцел, проектирана специално и единствено с тази цел и функция – да обслужва само детската болница. "Мама и Аз" в София ще приема и лекува,  разбира се, деца и подрастващи от цялата страна, особено по-тежки случаи, за които не може да бъде намерена адекватна експертна помощ на регионално ниво. В напреднало сътрудничество, вече установено, с водещите центрове по майчино и детско здраве в Европа и Съединените щати, тази мечта ще стане реалност в следващите три години.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.



По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време

През днешния ден в по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време. Значителна ще се задържи облачността над Западна България и Рило-Родопската област, но главно в югозападните райони ще превалява слаб сняг, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. По поречието на Дунав и на места в равнините сутринта ще има условия..

публикувано на 24.02.25 в 07:15

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40