"Аз искам да отбележа, че между подводниците, с които съм имал възможността да се запознавам и да командвам и тези батискафи има не малка разлика. Те са предвидени за работа на много по-големи дълбочини, но с по-малка автономност и по-малък екипаж. Това, което аз следя като съпричастен човек, водолаз и подводничар е, че моето лично мнение е, че шансът за оцеляване на петимата на борда вече е твърде малък. Както споменаха и канадските власти, запасът от въздух, който имат е за четири денонощия и следейки събитията твърде малко остава", отбеляза Кукуров.
По думите му трудността за локализиране се състои това, че дълбочината е твърде голяма - около 2500 метра.
"Според мен проблемът няма да е толкова в локализирането на обекта, тъй като се знае сравнително къде е. Отвътре хората все още показват жизнена дейност, тоест, има сигнали, че са живи, но по-голямото предизвикателство е изваждането на подводницата, защото една спасителна операция на такива дълбочини изисква поне според мен голяма логистика и време за подготовка", каза Кукуров.
Той посочи, че рисковете да се слезе на такава дълбочина са големи, но развитието на технологиите се ражда точно от такива смели хора. Освен това каза, че шанс за спасение винаги има, тъй като има начини за облекчаване на консумацията на въздух с по-малко движения.
"Бивш подводничар няма. Аз съм съпричастен с тези хора и както виждате има нови и нови технологии. Но това, което е заложено и при нас с почукване да покажеш, че все още си жив, което сме го учили още от 40-те години на миналия век и продължава и досега да се използва, така че докато има почукване от корпуса никой на повърхността не трябва да спи спокойно и да слага край на спасителната операция", заключи Камен Кукуров.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Чрез изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага на посетителите съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината. Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми под напора на историческите промени, моди и политически решения...
Хлябът има огромна символика в нашата култура и е събирателен образ на почти всички традиционни ценности, казва Атанаска Терзийска от “Мрежа хлебни къщи София ”. Пред Радио София тя обясни, че има определени характеристики на обредните хлябове - те трябва да бъдат замесени с бяло брашно, което се пресява три пъти. Освен това се приготвя с домашен..
Над 30 000 дръвчета са засадени на територията на Столичната община през 2024 г. Отчетен е и 30% ръст на дърветата, които са прихванати след засаждане, заради подобрения в поливните дейности. Повече от 1 000 едроразмерни дървета са засадени през 2024 г. - от общо 4200 нови в градската среда, съобщава БГНЕС. През пролетта са засадени 700 дървета..
През днешния ден в Столичната община, започват преговорите за подписване на Колективния трудов договор между работниците и ръководството на столичния „Автотранспорт“. Новината беше обявена в петък от кмета на София Васил Терзиев, който се срещна с протестиращите от столичния автотранспорт. Тогава столичният градоначалник увери, че заплатите и..
В ранните часове на деня от запад-северозапад облачността ще продължи да се увеличава, но все още ще е без валежи. Над източните райони ще преобладава ясно време. Ще духа до умерен южен вятър. Минималните температури ще са предимно между минус 3° и 2°, в София – около минус 4°, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. През..
Днес гостуваме на коледното село Чавдар. Защо наричат това място швейцарското село Чавдар? Първи гости са ни братята Тодор и Петър Нешкови от Чавдар, собственици на бутикова мандра: "Всичко постигнато е с уоритост и желание, поставили сме летвата доста високо и хората очакват много от нас. Работим като екип по доста тежки теми - горски фонд и др...
Куизът е с водещите в Радио София - Божидар Янев и Боян Бочев. Кой от тях познава по-добре историята на столицата? Предаването е посветено на предстоящия куиз на Бохемска София на 23 декември.