От началото на 2024 година ваучерите на храна ще могат да се получават на електронен носител. Пластиката е подобна на банковата карта, няма да е поименна, но все пак социалната придобивка е персонална, обясни пред БНР-Радио София Таня Обущарова - главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България.
Работодателите ще могат да дадат на служителите си необлагаеми средства за храна под формата на ваучери за общо 1,6 млрд. лева.
До юли т.г. ще могат да се ползват и хартиени, но след това те задължително трябва да са на електронен носител.
Позволеният бонус за служител е до 200 лева месечно.
Средствата в електронния носител ще могат да се използват на ПОС терминал. На касите в магазините ще се плаща както с дебитна или кредитна карта или с мобилно приложение за разплащания – контактно или безконтактно, поясни Обущарова.
За потребителите новият носител ще бъде улеснение, а работодателите дори са настоявали за такава стъпка, която допълнително ще облекчи административното обслужване в съответната компания. Картата ще може лесно да се зарежда всеки месец и да се проследява това. Трансакциите на съответния клиент обаче ще си останат тайна за неговия работодател.
Едно от безспорните предимства се състои в това, че ще може да се пазарува до общата заредена сума, но няма ограничение за минимална стойност на покупката, както е при хартиените ваучери. Остатъкът ще се съхранява в пластиката.
Местата, където могат да се харчат, са хранителни магазини и някои ресторанти, както беше и досега. Въпреки предвидена възможност за плащане на някои услуги (например туристически) или битови сметки, 99% от ваучерите се ползват за храна, може би защото сумата не е голяма.
Ако картата носител бъде изгубена, тя ще може да бъде блокирана и да бъде издадена нова. Инструментът е защитен с ПИН код, увери Таня Обущарова.
Хартиените ваучери ще са валидни до изписания на тях срок.
Чуйте разговора на Невена Николова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност