Преди дни от природозащитната организация оповестиха, че замърсяването с азотен диоксид в столицата е два пъти над нормата, а измерванията на официалните станции не отразява реалните нива. Фактът, че въздухът, който дишаме, е мръсен, беше установен неотдавна и от немски учени, които направиха специално замерване.
Освен измервания от официалните станции на Изпълнителната агенция по околна среда, такива са направени и на пикови места, свързани с централни горещи точки, транспортно ориентирани в близост до училища, такива които са свързани с въведената през 2023 година „Зона с ниски емисии“, като на тези места експертите установяват доста високи нива на азотен диоксид.
"Потвърди се това, което знаем от години, че София има проблем със замърсяването с азотен диоксид, който не се отчита реално от официалните станции", твърдят специалистите.
Той е изключително сериозен замърсител на въздуха и може да причини сериозни здравословни проблеми, отровен газ, който може да доведе до тежки натравяния, но това, което е концентрирано във въздуха на София, може да доведе до проблеми с дихателната система, но не само. Той може да засегне и редица вътрешни органи в човешкия организъм.
Сред най-уязвимите групи са децата, заради това, че се намират ниско и вдишват по-големи концентрации, както и защото са по-активни и техните органи не са развити докрай, посочиха събеседниците. Друга уязвима група според тях са хората, спортуващи на открито. Сред най-потърпевшите попадат и шофьорите – тези, които причиняват замърсяването, защото доста време прекарват там, където то е най-интензивно.
Изследването на проблема с мръсния въздух показва, че 95% от замърсяването му се причинява от транспорта, предимно с азотен диоксид. Замърсяването, причинено от фини прахови частици, поддържа целогодишни високи стойности, които официалните станции не измерват. При азотния диоксид абсолютно няма сезонност, защото транспортът в София е целогодишен замърсител, категорични са от "За Земята".
▲ Ивайло Хлебаров и Ивайло Попов
Необходимо е да се ограничат автомобилите, но не всички. Има определени автомобили, които трябва да бъдат ограничени и те могат да бъдат открити, категоризирани и със съответните мерки да бъдат ограничени. Сред най-замърсяващите автомобили са дизеловите, а също и бензинови, при които липсва катализатор, или е недобре функциониращ.
Нужни са по-добри годишни контроли и по-ясни параметри на Зоната с ниски емисии, за да започне решаването на проблема, смятат експертите.
Когато говорим за автомобили, трябва да вземем предвид не само тяхната възраст и горивото, но и техните конкретни характеристики. Вече има база данни, от която може да се види кои автомобили, включително и от по-новите създават проблеми, уточниха те.
Това, което следва да се направи, е да се ограничат неизправните автомобили независимо от възрастта им, а и най-старите автомобили, съветват от сдружението.
Чуйте още аспекти от разговора в звуковия файл.
Кристиан Сугарев е виолист в състава на Софийската филхармония. На 27 април от 19 часа в камерна зала „България“ заедно с още две дами от състава на филхармонията – Кристина Михайлов и Петя Йорданова той ще представи една специална и отдавна мислена програма. Самата програма е по идея на Кристиан. Ето какво разказ той за БНР – „ ще изпълним..
Днес на Томина неделя, предаването гостува на празника на община Чавдар. Говорим за развитието на региона, традициите и обичаите на хората, които живеят в малка Швейцария. Ще усетите и магията на „Света Петка“ - неолитното село над Чавдар. Първият ни гост е Павлина Павлова - секретар на община Чавдар: "Основно работим с групи с деца, това е..
Какво има зад решетката с розово-червен цвят на днешния пл.Бански? Кои гости на града винаги се озовават там? Кой премахва църквата Св.Никола Мали и кой - мюсюлманските храмове в града? Какво е да политикарствуваш и къде се политикарствува? Колко е бил капацитетът на първия цирк, преди да бъде разрушен и на мястото му да се построи покрит търговски..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова:
Райна Попгеоргиева Футекова, влязла в историята като Райна Княгиня, има трагична и злочеста съдба. Според признанията в собствената ѝ автобиография, тя ушива знамето на Априлското въстание от любов към Георги Бенковски, който дори и да е разбрал за чувствата ѝ, не им е отговорил. Десетте дни на възторг, триумф и свобода за панагюрци и самата..
За премиерата на „Сън в лятна нощ“ на 29 и 30 април в Младежкия театър „Николай Бинев“ разговаряме с р ежисьора Диана Добрева. Тя се обръща към този текст след като е поставила много трагедии и сега е дошло време за една комедия. Но не коя да е, а именно този най-обичан текст на Уилям Шекспир. Мястото на действието, по пиеса, е гората. В тази..
Ако психодраматистите бяха рекламисти – събитие от Българско Дружество по Психодрама и Групова Терапия, представено ни от Богдана Златева - дипломиран психодрама асистент към Д.Е.А.: "До голяма степен изграждането на лична марка е резултат на среща с другия. Стратегическата комуникация следва формата и структурата, с която се появяваме. Но се..