Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Готов ли е българинът да се сражава по време на война?

Кънчо Стойчев
Снимка: Ани Петрова

Всеки втори човек по света заявява, че ако има война, в която е включена държавата му, би се сражавал за страната си. В същото време обаче една трета не биха носили оръжие, а останалите не са сигурни. Това показват резултати от ново проучване на Световната асоциация "Галъп интернешънъл", проведено в 45 държави по света и представително за повече от половината от световното население.

Социолозите констатират, че заявената готовност за участие в битка за защита на собствената страна е намаляла след избухването на няколкото конфликти в различни точки от земното кълбо през последните години. За сравнение, през 2014 година, след анексирането на Крим от Руската федерация, нагласите по същия въпрос показаха, че 61% от населението в глобален мащаб е готово да се бие за страната си при 27%, които изразяват противоположното мнение.

Какво е отношението на българите?

30% у нас казват, че биха се били за страната ни, ако има война, в която е включена, 42% не биха, а останалите от запитаните у нас се колебаят и не знаят как да отговарят. Българите като че са по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните – както и преди десет години. През 2014 г. у нас 25% са отговорили, че биха се били, ако страната ни участва във война, а 47% декларират, че не биха. Подробности разказа Кънчо Стойчев, президент на Световната Асоциация "Галъп интернешънъл".

По думите му в последните години има тенденция за намаляване на желанието на хората да се сражават във война. Той посочи, че когато се говори за световен мащаб, трябва да се има предвид високата степен на условност, тъй като данните могат да служат само за сравнение какво е било преди години и какво е в момента.

"Знаем, че регионите в света са твърде разнообразни, народите са твърде разнообразни, конкретната политическа, вкл. и военна ситуация на различните места е различна. И затова данните са много по-интересни, когато ги реализираме страна по страна и регион по регион, отколкото ако ги вземем съвкупно за цялото човечество", каза Стойчев.

Той посочи, че в последните години има изостряне на конфликтите по света, но това, което се установява е, че декларираната стойност хората да защитават страната си по необходимост е два пъти по-висока в арабския свят, Азия и Индия, както и е два пъти по-ниска сред европейците. Това се дължи на това, че най-големите войни в близката ни история са именно в Европа, а Обединена Европа е проект за мир, който в момента се пропагандира като проект не за мир.

"Едно е моралната подкрепа по отношение на Украйна, а съвсем друго е, когато нещата опрат до военната подкрепа, тъй като знаем, че такава има и тя е не само на равнище на доставки на оръжие. Европейците са много загрижени за това, което се случва, тъй като от една страна елитите, правителствата в Европа, по-голямата част от тях са доста военно настроени. Значително се увеличават бюджети, безпрецедентно производство на оръжие и дрънкане на оръжия, а от друга страна управляваните, хората, които всъщност избират тези елити са на обратното становище. В огромната си част те не одобряват тази политика и в този смисъл нас, европейците ни чакат бурни времена, тъй като пропастта между елит и управлявани нараства", каза Стойчев.

Данните за България сочат, че не се отличаваме съществено от средните проценти за ЕС. В годините преди премахването на наборната военна служба е имало патриотично възпитание и като че ли светът се завръща за възстановяването на военната повинност, защото зад "дрънкането на оръжия" стоят много големи интереси, сподели Стойчев. Освен това каза, че стандартът на живот също е фактор за мотивацията, като по-заможните нации имат повече какво да губят в един евентуален конфликт. Става дума за конфигурация от фактори, като историята на страната, културата, манталитета, пропагандата, обучението и цялостното излъчване на страната.

"Стъпка по стъпка със всеки изминал ден ни подготвят и ни въвеждат в една прелюдия към военен сблъсък. Силно се надявам това да не се случи и силно се надявам разумът да надделее. Аз лично не мога да приема тезата, че Обединена Европа като най-великият проект за мир в човешката история и до голяма степен успешен досега, изведнъж се оказва проект за война", каза Стойчев. И добави:

"Това не е нормално и европейските народи не го възприемат. Възприемат го елитите и то не всички. По-голямата част от европейските елити и особено елитът в Брюксел, който както всички знаем той не е избран от нас. Това е администрация, която се е самозабравила и която е безотчетна пред нас, европейските народи и, която ни вкарва в тази игра, която не е в интерес на европейските народи", заключи той.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Студен въздух обхваща цялата страна

През днешния ден студеният въздух ще обхване цялата страна. По-значителна облачност ще има над южната половина от страната. От североизток облачността ще започне да се разкъсва и намалява. Ще духа до умерен вятър от север-североизток, а в източните райони и временно силен, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. Минималните..

публикувано на 04.02.25 в 07:15
Потребителският бойкот в Хърватия зарази и други бивши югославски републики

"Форум", 03.02.25: Хърватите казват: "Стига! Колкото ние зависим от търговците, толкова и те зависят от нас"

Първите събеседници във "Форум" за тази седмица са комуникационният експерт и преподавател  доц. д-р Александър Христов и  Диана Гласнова , главен секретар на Хърватско-българското дружество и нещатен кореспондент на БТА. Пред Лъчезар Христов те коментираха следните теми: Сезонът на редовното правителство . Нормализация и успокоение сред..

публикувано на 03.02.25 в 18:35

Концепция за обновяване на училищни дворове тръгва от 59. ОУ и 29. СУ в район "Сердика"

С два пилотни проекта Столичната  община въвежда изцяло нова концепция за превръщане на училищните дворове в зелени, модерни общностни центрове. Архитектурен наръчник с полезни ресурси за трансформиране на външната среда в училище вече е предоставен на всички райони в София. Освен каталог с добри практики от цял свят, наръчникът включва и..

публикувано на 03.02.25 в 17:45

Чешмите с минерална вода в центъра на София спират за профилактика

На 4 февруари 2025 г. във връзка с извършване на техническа профилактика временно ще бъде преустановено водоподаването към чешмите на водоналивния кът на находище с минерална вода „София – Център“, съобщават от Столичната община. Предвижда се профилактиката да се извърши от 10:00 до 10:15 ч. По това време ще бъде спряно водоподаването към..

публикувано на 03.02.25 в 16:58

Спектакълът на Ива Свещарова "Ако Афродита е чудовище" - с втора премиера

Новият спектакъл на Ива Свещарова "Ако Афродита беше чудовище" вече е с насрочена втора премиера. Свещарова е сред най-значимите артисти в съвременната ни хореография. Тя е носителка на награда "Икар" за съвременен танц и пърформанс и е един от създателите и организаторите на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс..

публикувано на 03.02.25 в 16:40
Маг. фарм. Стефан Минков

За укрепване на имунитета решете след консултация, не от реклами

В момента, когато някои области минават през грипна епидемия, има засилено търсене и потребяване на имуностимуланти. Най-добре е те да се приемат след препоръка от специалист – лекар или фармацевт. Със сигурност е оправдано вземането на някои от продуктите, включително и лекарствени – те възпрепятстват усложнения при грипна инфекция. Това..

публикувано на 03.02.25 в 16:12

Водните загуби в София са най-малко, но пък 10% от водата се краде

По последни данни от НИМХ в България има завишение на водните ресурси. Само повърхностните  запаси са със средни годишни обеми от 17,7 млрд. куб м. Консумацията е около 5 млрд. кубика. Кризата с безводието в някои градове е като поговорката "Вода газим, жадни ходим" , коментира пред БНР-Радио София проф. Петър Калинков..

публикувано на 03.02.25 в 15:19