Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лицата на фантастиката

Снимка: Радио София

Интересни факти за научната фантастика и фантазията разказа Жоро Пенчев. Той е редактор на едно от най-големите онлайн списания за фантастика у нас. Къде се намираме днес между фантастиката и фантазията?

"Фантастиката има доста лица и ние я намираме навсякъде в света, в живота, в комуникацията помежду си. Тя има едно доста важно призвание - това да ни помага да въобразим по-добър свят, по-добро общество, освободени от това задължение, на така наречената "реалистичност", сподели той.

И добави, че фантастиката се явява в ролята на вдъхновител на участниците в технологичните революции. Най-смелите неща, най-радикалните преобръщания на социалния ред, които са се случвали са били нещо, което може да се нарече фантастично, отбеляза Пенчев.

"Фантазията и креативността е това, което наричаме "уникално човешко" и е това, което в последните две години продължава да ни успокоява. Ето, изкуственият интелект може супер много неща, но не може да фантазира", заяви той.

Какво кара човека да твори?

По думите на Пенчев на двата края на спектъра са духовният спектър, че имаме душа, както и материлистичният, че всичко е материално и нищо не се самозаражда. И ако приемем този подход, че това, което ние творим е през "сглобки" на това, което е стигнало до нас през живота ни, тогава изкуственият интелект не прави нещо по-различно.

"Той е видял много неща и си е сглобил нещо негово с шест пръста. Фундаментално това е същият тип процес, при който Нютон гледайки много неща да падат през живота си внезапно стига до някаква интерпретация на ситуацията. Ние нямаме отговор на този въпрос. Нашата перцепция не е инструментът, с който можем да стигнем до такъв отговор", каза Пенчев.

Може ли AI освен да се учи и да се отучва?

Според думите на Пенчев разликата е по-скоро в смисъла, който създателят потребява и присвоява на това, което прави. И дали интелект е същото като осъзнаване. С нарастването в последните 20 години на социалната роля на фантастиката, на нейните общности е хвърлен друг поглед.

"В България в края на 80-те години фантастиката е един от малкото литературни жанрове, които цензурата пуска почти без намеса. Тя се оказва някакъв вектор на дисидентството. Не само западната, но и руската фантастика. Братя Стругацки въпреки че са смятани до близки на режима, но те имат доста фина критика в творбите си. Източна Европа има особена роля в това нещо, около която се зараждат общности, фен-клубове, които съществуват в България и досега", сподели той.

В България през 90-те години е имало много голям бум на фантастика и издаване на такъв тип литература, който с времето е изтлял. Затова има нужда да се провеждат фестивали, посветени на този жанр. Всеки, който има интерес към тематиката може да посети трите събития, които ще се проведат през тази година. Фестивалът "Еврокон" цели да запознае европейските любители на фантастика с това, какво се случва в континента.

"Все още ми липсва българското творчество, особено в литературата. Надявам се да то да се развива още повече", заяви Пенчев.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Никола Фурнаджиев

Адресите на любовта - Никола Фурнаджиев

Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..

публикувано на 27.04.24 в 14:00
Надя Розева

Как изкуството може да гради мостове

Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..

публикувано на 27.04.24 в 13:00
Божана Славкова

Поезията е откровение

Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е  Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..

публикувано на 27.04.24 в 11:56

Изчезват ли врабците

Броим врабчетата на 27.04  – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..

публикувано на 27.04.24 в 10:30
Андрей Илиев

Какво търси поколение зет

Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..

публикувано на 27.04.24 в 09:48

Младите и ЕС

Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с  Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; ·   Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..

публикувано на 27.04.24 в 11:00

"Форум", 26.04.24: Негативни отражения на предсрочните избори върху икономиката

Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..

публикувано на 26.04.24 в 19:10