Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

НИМХ очаква финансиране по Закона за висшето образование

Протестната готовност остава до 30 юни, посочват от КНСБ

Снимка: БГНЕС

За първи път от много години днес университетите в страната не отвориха врати, с изключение на провеждане на дейности с неотложен характер.
КНСБ и „Подкрепа“ заявиха, че отменят планирания протест, но Съветът на ректорите съобщи, че такъв все пак ще има.

След протестното писмо от ректорите на държавните и някои частни университети, кабинетът реши заложените в бюджета 39 милиона лева да бъдат изплатени със задна дата от началото на тази година. В петък служебната власт обеща още 41 милиона лева за висшите училища.

„Ние сме за отлагане на протестните действия. Не може по време на успешни преговори да правиш протести". Това заяви пред БНР тази сутрин проф. Лиляна Вълчева, председател на синдикат "Висше образование" към КНСБ.

"Заплатата на професор в университета е 2110 лева, на доцент е около 2000, 1900 - на главен асистент и малко над 1800 - на асистент. Съчетаването на научна и учебна дейност прави тежка натовареността на преподавателите в университетите.

Подкрепяме протеста. Той е не само за повишаване на заплатите, но и за изпълнение на Закона за висше образование. Основният проблем остава устойчивото финансиране на университетите. Този протест цели да се получи един ангажимент от политиците“, каза пред БНР проф. Тони Спасов, зам.- ректор по научноизследователската дейност в СУ.

Проф. Вълчева смята, че проблемите ще бъдат решени до 30 юни, но отбеляза, че протестната готовност остава.

От Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от своя страна настояват също да бъдат включени в постановлението на Министерския съвет, с което се урежда част от увеличението на заплатите в държавните университети.

Анастасия Кирилова Снимка: БГНЕС

След насрочване на протести, събитията се развиха динамично, обясни пред БНР-Радио София синоптикът Анастасия Кирилова – председател на синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ в НИМХ:
"В резултат на активността на синдикатите, бяха подписани споразумения с повечето политически партии за предоставяне до 30 юни на 184 млн. лева за висшето образование и науката, включително и за НИМХ. Затова ние решихме да отменим протеста до срока на споразуменията."

Кирилова припомни недофинансирането на НИМХ. През последната изминала година увеличение на заплатите там няма. Това внася напрежение в работата и затруднява намирането на кадри.

В случай, че не се реализира договореното, протестите ще бъдат възобновени, подчерта председателят на синдиката в Метеорологичния институт.

За допълнителното финансиране се очаква поредица от срещи на ръководството на синдикалната организация "Висше образование и наука" към КНСБ, на Министерството на финансите, на НИМХ и на МОСВ.

Все още не е изчислена нужната сума за Метеорологичния институт, но тя трябва да бъде съобразена със заложените начални заплати в Закона за висшето образование.

Чуйте разговора на Катя Василева.

По публикацията работи: Георги Нейков


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Със Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд

Цариброд: трябва да сме сплотени и единни

Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия.  Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е  поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..

публикувано на 12.01.25 в 11:54
Иван Симов

Историята оживява: Радиото - инж. Иван Симов, лента първа

На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..

публикувано на 11.01.25 в 16:00
С Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на международна фондация “Алеко Константинов”

Софийски разкази - Алекови дни 2025

Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..

публикувано на 11.01.25 в 15:00
Филип Тотю

Адресите на любовта - войводата Филип Тотю

Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила  за хайдутина -  да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...

публикувано на 11.01.25 в 14:00

Пикасо - само част от музейния фонд графики на Квадрат 500

Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от  Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:

публикувано на 10.01.25 в 20:13
Нели Симеонова

Третите в света на космическата храна

Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии  трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..

публикувано на 10.01.25 в 20:03

Радичков връх, Антарктика

С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за  инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..

публикувано на 10.01.25 в 19:29