Четвърто издание на форума Green Transition

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Разговор на Катя Василева със Славчо Нейков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изпълнителният вицепрезидент на ЕК и комисар за Европейския зелен пакт Марош Шефчович, комисарят по работни места и социални права Никола Шмит и комисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Илияна Иванова ще бъдат част от конференцията. В четвъртото издание на Green Transition ще се включи и Джон Кери – специален пратеник за климата на президента на САЩ и бивш държавен секретар. Темите на Green Transition Forum 4.0 са: Зелено финансиране, Транспорт и кръгова икономика, Земеделие, Храни и Продоволствена сигурност, Климат, ESG, Декарбонизация, Енергиен преход и устойчив енергиен микс, Възобновяеми източници, Умни градове, COP 29, Справедлив преход и работни места, Иновации и образование, Дигитализация, киберсигурност, AI. БНР е медиен партньор на събитието.

Славчо Нейков е с повече от 29 години непрекъснат стаж в енергийния сектор, включително и като главен секретар на Министерство на енергетиката, Член на КЕВР, експерт в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел, Директор на Секретариата на Енергийната Общност във Виена и др. Ръководител на преговорния екип по глава 14 - "Енергетика" в рамките на преговорите за присъединяване на България към ЕС.

Освен работата му като служител в държавни и международни институции, той е бил в ръководството на няколко енергийни компании. Извън енергийния сектор е работил като прокурор и юрисконсулт. Нейков е завършил Юридическия факултет на Софийския университет; има също така и двегодишна специализация по международни икономически отношения, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета "Лимерик" в Ирландия. От декември 2014 г. е председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. Член е на Борда на директорите на "Евроелектрик" и на Националния консултативен съвет на Дипломатическия институт и е модератор на един от ключовите ни енергийни панели: "Енергийна трансформация - поглед в бъдещето". Той разказа подробности пред Радио София.

Поле слънчоглед в Добруджа

"Ако трябва да обобщим с няколко думи, състоянието на енергийния сектор въобще не е лошо, бих казал, че е добро. Ние нямаме никакви проблеми от гледна точка на сигурността на снабдяването, нямаме никакви оперативни проблеми свързани с доставката на електроенергия за бита и за бизнеса. Радваме се на един добре работещ регулатор, което е особено важно за тези смутни и доста интензивни политически времена. А те са интензивни не само в България, а и на европейско ниво", каза Нейков.  

По думите му структурирането на новия европейски парламент, където има промени и това ще се отрази както на европейските, така и на националните енергийни политики в страните-членки. Той подчерта, че зеленият преход в България върви много интензивно. Към момента около 46% от произвежданата електроенергия е на база на фотоволтаици. Около 36% е на база слънце и само 6% е на база на въглища. Това е индикация, че процесите свързани с декарбонизация на страната вървят, посочи той. Освен това каза, че спирането на цялостния процес по либерализация на пазара в България е сложило акцент върху въглищата.

"Беше взето решение за допълнително финансиране на работата на държавните мини и респективно на държавния ТЕЦ, което не е особено пазарен механизъм в контекста на хода на декарбонизацията. На второ място, ако погледнете състоянието на институциите, аз подчертах, че имаме един много добре работещ регулатор, който има особено важна роля в процеса на функционирането на пазара, включително и в хода на декарбонизация, но там все още се чакат много важни решения на ниво парламент. Регулаторът беше осакатен от предишни политически конструкции и сега неговата работа е на санитарно ниво от гледна точка на кворума, тъй като бройката на членовете на регулатора беше намалена и това трябва да бъде променено. Друг много съществен проблем, който е стратегически и е свързан с факта, че от 2020 година, вече пет години България няма актуализирана енергийна стратегия", подчерта той.

По темата за енергийната бедност Нейков отбеляза, че това е проблем, който е световен и не е нещо, което е типично за страната ни, но у нас той е особено чувствителен. България има нужда да прецизира позицията си по отношение на новите реалности, включително и с оглед на идеята за нови мощности.

"Ролята на съществуващите ядрени мощности, които са 2 хиляди мегавата ще си остане изключително важна и много съществена и в контекста на енергийната сигурност, и в контекста на декарбонизацията, защото слава Богу ЕС промени визията си за ролята на ядрената енергетика в хода на декарбонизацията. Що се отнася до новите ядрени мощности, там трябва да има много ясна икономическа обосновка на целесъобразността от тяхното изграждане във вида, в който ги познаваме", каза Нейков.

Той посочи, че конвенционалните ядрени реактори вече се конкурират с т. нар. "модулни ядрени реактори", които още не се прилагат, но настъпват. Също така каза, че България има много голям капацитет на ВЕИ мощности на база слънце.

"Енергийният сектор е пазарен сектор. Там действат пазарни механизми, а не трябва да се потискат цени, или да се натискат производители, или другите ангажирани компании, електроразпределителни дружества и т. н., за да се постигне някаква социална цена. Социалната помощ трябва да е върху тези, които имат нужда от нея, а не за всички, защото иначе се получава изкривяване на пазара", подчерта Нейков.  

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.