Вирусът е идентифициран през 1959 г. в Дания, каза пред Радио София проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.
„Независимо от наименованието този вирус засяга много видове животни – маймуни, катерици, плъхове и затова в края на 2022 г. наименованието беше променено на mpox. А иначе знаем, че от 1970 г. може да предизвиква заболявания и при хората“, обясни проф. Александрова.
Тя посочи, че до 2017 г. е имало малки огнища на болестта само в определени райони на Африка.
„През 2017 г. започна едно много по-голямо огнище в Нигерия, продължи около 1 година и е вариантът на вируса, който през 2022 г. предизвика тази световна епидемия. Тогава СЗО отново обяви такава извънредна ситуация, защото този вирус излезе от Африка. Тази епидемия затихна април месец тази година, но обхвана повече от 95 000 души в 115 държави и има 185 смъртни случаи“, посочи вирусологът проф. д-р Радостина Александрова.
Тя добави, че тогава mpox е бил задвижен от т. нар. тип 2, докато сега бушува тип 1. Голямата тревога идва от големия брой заразени, които от началото на годината са около 14 000 души в Конго, с повече от 500 смъртни случаи, каза проф. Александрова.
„Това, което прави впечатление е много сериозното засягане на деца, като броят на децата и юношите под 15 години е 56% от случаите, а те са 79% от смъртните случаи. В последните дни преди обявяването на извънредната, вирусът беше идентифициран в съседни на Конго държави, включително в държави, в които никога преди това не е имало такова заболяване“, каза проф. Александрова.
Тя добави, че заболяването при децата протича тежко, както и при хората с имунни дефицити. По думите й, децата са засегнати по-често, тъй като от 1980 г. не се прилага ваксина за едра шарка, чийто вирус е много близък до този на маймунската шарка.
Заразяването с вируса става при много близък контакт, като много често това се случва при сексуален контакт, посочи проф. д-р Радостина Александрова. Симптомите са грипоподобни, с увеличени лимфни възли и лезии по цялото тяло, които могат да бъдат изключително болезнени. Човекът е заразен докато и последната лезия не зарасне до здрава кожа.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..