„Няма да бъде съставено устойчиво правителство, ако въобще се стигне до създаване на редовно правителство. Иначе, да, ще има преразпределение на силите в рамките на отделни политически сили. ГЕРБ ще остане първа политическа сила, но най-вероятно отново няма да е в състояние да състави правителство, въпреки предложението на Борисов за „джентълменско споразумение“. Той очевидно така разбира едно коалиционно управление“, каза доц. Инджов.
По думите му, предложението на ПП-ДБ за технократско правителство, начело с равно отдалечен от всички премиер, също няма голям шанс.
„Има нагласи за сглобка, те никога не са изчезвали. ДПС-Пеевски остава встрани, той става нежелан партньор за ПП-ДБ. И двете политически сили (ГЕРБ, ПП-ДБ) си дават сметка, че единствено те могат да направят правителство, разбира се с подкрепа и на други формации. Няма да се мине без подкрепата на ДПС-Доган, а може би ще трябва и четвърта, ако искат да имат стабилно коалиционно управление. Обаче виждаме, че същевременно поставят неизпълними условия спрямо своите бъдещи партньори като подготвят електората си да възприеме, че те са направили достатъчно, но на практика е било невъзможно да се стигне до тази сглобка. Очевидно „джентълменско споразумение“ в една компания от 4-5 партии, от които поне 3-4 не са джентълмени, няма как да има“, обясни доц. Иво Инджов.
Според него, случващото се в ДПС е било неизбежно. По думите на доц. Инджов голяма част от електората на партията стои зад Ахмед Доган, въпреки влиянието на Делян Пеевски.
„Това не е защото Доган е направил много за този електорат, а защото се е позиционирал в неговото съзнание като една свещена фигура. Разбира се, в началото на прехода Доган има голяма роля за мирния изход от етнически конфликт в България, но след това той поведе партията по един съвсем друг път“, поясни политическият наблюдател.
Доц. Иво Инджов прогнозира, че на предстоящите избори под 30% от гласоподавателите ще отидат до урните.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..