На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) стана ясно, че работодателите имат сериозни аргументи да възразят на подготвяното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) от сегашните 933 лв. на 1077 лв. от 1 януари 2025 г.
"Не става въпрос за спор или диалог на страните по МРЗ. След промените в Кодекса на труда (чл. 244) заседанието на НСТС е формалност, тъй като Министерството на финансите е длъжно да повиши МРЗ така, че тя да стане 50% от средната заплата (СРЗ), отчетена за последните месеци", коментира пред БНР-Радио София икономистът Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.
По думите му, емпирично се потвърждава, че приближаването на МРЗ до СРЗ ще влоши икономическата среда в редица области.
Това е много вредно за българската икономика, подчерта Кръстев:
"Каквито и оптимисти да сме, не можем да разчитаме, че СРЗ ще се увеличи с 15 процента. Част от публичния сектор има възнаграждения, които са обвързани нормативно с размера на МРЗ. Там заплатите автоматично ще се повишат, но очертаващата се спирала не отговаря на растежа на икономиката. Администрацията не бива просто да се ореже от кадри, а да се оптимизира след анализ. Трябва да работим за повишаване доходите, но това не може да става чрез МРЗ. Няма как административно да повишим стандарта на живот – това може да стане с облекчаване условията за бизнес, с привличане на нови инвеститори, с максимално използване на ресурсите, които ни предоставят оперативните програми на ЕС, с повишаване производителността на труда."
Чуйте разговора на Данаил Конов.
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...
Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно