Българските биопродукти намират добър прием на чуждите пазари

Биоземеделието и храненето с продукти, отгледани в чисти райони и чрез минимална намеса в природата е на път да се превърне в новата страст на човечеството. Изделията с емблемата „Bio” не попадат редом с останалите храни зад витрините на големите супермаркети. За тях е отредена специална търговска площ, така както способите за производство на биохрани са различни от тези в конвенционалното обработване на земята и фермерство.

Статистиката показва, че в световен мащаб през последните 10 години площите, на които се прилага биоземеделие, са се увеличили почти двойно. Мечтата на много хора е добиването на биопродукти да измести познатото ни конвенционално производство. Засега обаче цената им не е достъпна за всички потребители. Именно тя е основната причина, която прави българските био храни да остават встрани от интереса на масовия потребител. Пазарът у нас е свит и на него се реализира само 10% от родната продукция. Останалото се изнася за страни от ЕС, САЩ, Япония и др.

В България, следвайки световните тенденции, секторът на биопродуктите се разраства значително през последните години. Производителите вече са около 4 хил., а броят им расте всяка година, според данните на Българската асоциация „Бипродукти“. Земеделците се насърчават да преминават от конвенционално към биологично производство чрез програми за развитието на селските райони. Субсидиите са важни, но по-голямо значение има философията при биоземеделието, защото то щади природата, а продукцията е полезна за здравето на хората – казва Албена Симеонова, съпредседател на българската асоциация „Биопродукти“.

Биопродуктите не са застъпени у нас в обществените кухни, не присъстват в менюто на децата в детските градини и училището. Произвеждаме предимно за износ, но това не е пречка пред развитието на сектора в България. Бъдещето на малките и средните фермери е в биологичното производство. Ние сме хората, които живеем на село и помагаме за развитието на малките населени места. Биологичните производители се грижат за баланса в природата. Те са новатори в сферата на земеделието. Целта в работата ни е да поддържаме високо качество на храните, безопасност при консумацията, да пазим околната среда, а също да популяризираме ползите от нашия труд сред възможно по-голям кръг потребители.

Божидар Петков от години се занимава с биопродукти и отглежда малини в района на гр. Троян. Мястото е сред най-чистите от екологична гледна точка в страната и подходящо за биологично земеделие. Божидар Петков е председател на Асоциацията на малинопроизводителите. По думите му, макар биопродукцията да не се радва на голям интерес сред българските потребители, възможностите за печалба в сектора нарастват:

В момента има много голям интерес към нашата продукция от малини и ягоди. Изнасяме в Германия, Холандия, скандинавските страни, САЩ. Възможностите за печалба са големи, но засега достъпът до големите пазари на малообемна продукция е изключително труден. Искаме това да се подобри и да можем да предлагаме по-големи обеми българска биологична продукция. Разликата в цената между биологично производство и конвенционално не е много голяма, но за нас производителите, биоземеделието е философия и начин на живот. Ние няма да се спрем пред никакви трудности. Мен лично това ме привлича, производството на натурални продукти, с методи, които са използвали и нашите прадеди. Действително площите, на които се отглежда такава продукция, се увеличават у нас, но прави впечатление, че засега водещ е комерсиалният интерес. Разработените проекти през този програмен период са много на брой, но се надавам, че този интерес ще бъде затвърден. В противен случай стопаните и фирмите, за които на преден план е само финансовата изгода, ще отпаднат от пазара, заради липса на традиции, а и предизвикателствата пред биоземеделието са много. Ако трябва да дам съвет на начинаещите в производството, бих ги посъветвал да започнат с малки стъпки, с малки площи, да се направят всички грешки, които могат да послужат за поука. Не случайно има критичен период на ориентация от конвенционално към биологично земеделие или около 3 години. В този период се преживяват най-големите трудности. След това настъпва био равновесие в стопанството, при което нещата тръгват по естествения си път и намесата на човека вече е минимална.