Болката на един холандец за новата му родина

Защо един холандец реши да ни покаже каква е българската природа? Патрик Смитхьос е автор на документалните филми „Моята лична болка” и поредицата „Истината за българската гора”, които показват горчивата ни действителност, през очите на един чужденец.

Приел България за своя втора родина, Патрик живее в София от 7 години и говори свободно български език. Живее постоянно у нас от 2007 година, женен е за българка и има две дъщери. От една година активно снима документални филми за България, занимава се и с благотворителност. Всички филми на Патрик Смитхьос, могат да се гледат безплатно на неговата страница „Моята нова родина”. За филмите, за това какви са българите в неговите очи и как вижда бъдещето на България Патрик Смитхьос споделя:

Да, аз снимам филми за България. Искам да заявя официално, че аз не се оплаквам от България. Не е само природата, от която се интересувам, интересувам се от много неща. Проблемите очевидно трябва да се показват и затова повечето ми филми са посветени на много сериозен проблем. Филмите не са толкова за проблемите, по-скоро са за това как да ги разрешим. Понякога има проблеми, които нямат никакво решение. Като филма, който снимах за сметището близо до Самоков, което замърсява водата, която пият всички в София. Няма друго решение на този проблем освен закриването на сметището, но това най-вероятно няма да се случи. Но ето филмите, които снимам за горите – там проблемите са огромни, има много корупция, но това, което виждаме, са зараждащите се граждански движения, хората вземат нещата в свои ръце – започват да протестират.

Патрик се вдъхновява от красотата на българската природа, но е разочарован от безхаберието, с което тя бива осакатявана заради некомпетентност или бизнес интереси:

Българите са чудесни, хубави хора. Те са интелигентни по природа. Но има едно нещо, което българите абсолютно не умеят – това е да работят заедно. Ако българите искат да променят държавата си, трябва да започнат да работят заедно. Българите са големи индивидуалисти, но това, което обединява хората, обикновено е общата кауза. Проблемът, който виждам в България, е, че българите всъщност имат голяма обща кауза – опазването на природата, но тази кауза не се е появила за една нощ. Проблемът стои от много години, но българите изглежда не си дават сметка за това.

Историята на документалните филми на Патрик започва на около 50 км от град София на южния край на язовир Искър. Оттам той тръгва на пътешествие из България и започва да задава въпроси… неудобни въпроси, на които най-често не получава отговори… Досега Патрик е заснел 14 филма за различни проблеми у нас – от построяването на сметище в близост до язовир Искър до незаконното и поголовно изсичане на българските гори и продажбата на дървения материал за жълти стотинки.

Първият филм на Патрик Смитхьос„Моята лична болка“ започва с думите: „Отдавна приех, че новата ми родина е България. Боли ме от това, което виждам всеки ден.. Защо хората ги е страх и защо всеки се е затворил в себе си… Защо надеждата на България – младите продължават да тръгват за Европа и ли САЩ, за да си търсят късмета там? Защо съсипваме природата и защо изхабяваме ресурсите без народът да види най-малка полза от тях? Къде е мастърпланът за България?”

Европейският съюз може да бъде много добър партньор на България. Той може да бъде много полезен за всички държави-членки, но никоя от тях не участва в него без своята идентичност. Мисля, че България може да играе много важна роля в ЕС. Планът засега и начинът, по който се приема, че България трябва да продължи напред, е че тя трябва да бъде едно евтино копие на някоя друга държава, било то Германия, Франция, Дания или някоя друга страна. Убеден съм, че това не е начинът. България има невероятни ресурси и има много какво да предложи на ЕС. Не трябва да се опитва да прави неща, които се правят в Германия, в Унгария или някъде другаде в ЕС. Тя трябва да залегне на българското и тогава нейното бъдеще ще е успешно.

Патрик Смитьос беше един от организаторите на наскоро провелия се „Форум Гори” – една среща на граждани и граждански организации за изработване на „Гражданска визия за бъдещето на българските гори 2016-2021 г.”.След изработване на окончателния вариант на визията, тя ще бъде изпратена до Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите.Някои от предложенията, залегнали във визията, са: да се извършват стопански дейности в публичните гори директно от държавните и общински горски стопанства; да се стимулира развитието на местна дървопреработвателна промишленост с акцент на възможно най-много добавена стойност /по-завършени продукти/; да се инициира международен контрол на управлението и контрола в българските гори.

Споделете

Болката на един холандец за новата му родина – България

За БНР