Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Групата „Мешкхане” откри първото издание на музикалния фестивал „Етнофреш” на БНР

БНР Новини
Снимка: БНР

Още от пръв поглед, когато срещнеш Георги Димитров – Чубри от България, Ян льо Глаз от Франция и Стюърт Диксън от Шотландия, в ума ти възниква думата „пътешественици”. Съдбата събира кануна на Георги, саксофона на Ян и ударните инструменти на Стюърт в мечтания от толкова народи Истанбул. Там те свирят заедно с Василики Папагеоргиу, гръцка певица с корени от Мала Азия и всички заедно се възползваха от първото издание на фестивала на БНР „Етнофреш” за да посетят София. 

От ляво на дясно: Стюърт Диксън, Георги Димитров – Чубри, Василики Папагеоргиу и Ян льо Глаз в Първо студио на БНР.
На въпроса „на кой език се разбират” те всички отговарят, смеейки се, „на музикантски”, но ползват и английския, а на въпроса как са се срещнали, всички са съгласни, че основно хората се намират чрез приятели.

Георги Димитров – ЧубриПрез зимата на 2014 година, се запознахме с Ян в София, разказва Чубри. – Организирахме един проект с отворен край наречен „Soulfia”. Заедно изнесохме няколко концерта с музиканти от различни националности – имаше българи, сириец, турчин, едно испанско момиче и един грък. Ян беше дошъл да се учи да свири българска музика на саксофона и взимаше уроци в Първомай. Той дойде случайно на мой концерт и след това се заговорихме за макама, това е музиката, която ни обединява. Още на следващия ден се срещнахме на импровизирана репетиция в градинката на Народния Театър. След това отидохме до Истанбул където свирихме с групата на Василики и там срещнахме Стюърт, с когото си допаднахме  и решихме да създадем Мешкхане”.


Ян идва на Балканите, разбира се, заради музиката. След края на класическото си музикално образование, той търси нови усещания и когато чува един български саксофонист в Македония, решава да се премести в страната ни. При кого е взимал уроци в Първомай?

Всъщност беше в Градина, с Питър Войников, той е виртуоз, който свири на кларинет и на саксофон по сватби и кукерски празненства, в Широка Лъка свири хоро за близо 6 часа. Започнах да се интересувам от българската музика преди 6-7 години, посетих София и Пловдив, започнах да си създавам контакти за да намеря интересни изпълнители, запознах се с един преподавател по акордеон от Музикалната Академия, със саксофониста Трифон Трифонов. 

Как Чубри се е срещнал с кануна, е, по неговите думи, „дълга история”:

През 2009 г. в местността Трите Чучура в Пирин се срещнах с Михал и Жулиен, от Израел и от Франция, които са доста известни из Европа, свирят етно (и Стюърт е бил с тях). Те заминаваха за Истанбул, тръгнах и аз. По улиците там канунът е често срещан и много ми хареса – по-нежен е като звук и се сработва лесно с вокал и други инструменти.

На въпроса към Стюърт, на чийто крак са привързани звънчета, как се е озовал в Истанбул, той отговаря, че космополитният град изобщо не е бил част от плана му.

Живеех си в Шотландия, после реших да отида да посвиря в Индия, върнах се и все исках да отида пак, стигнах до Истанбул, където останах.В този град има много възможности за свирене и за година и половина взимах уроци по тарамбука при Муса Ахмед, развил един нов стил и нови техники на свирене, които днес преобладават в Турция. Там и репетирах, защото с тарамбуката не е лесно за съседите. 

Как се чувства една малоазийска гъркиня в днешна Турция?

Родих се и пораснах в Атина, но и двамата ми родители бяха бежанци от Смирна и винаги съм си мислила за онези места, отговаря Василики Папагеоргиу. Харесвах източната музика и въпреки че следвах биология, бях влюбена в музиката и започнах да се уча да пея народни песни, едно цяло лято ходих по панаирите с Вангелис Сукас и след това през 1993 г. отидох до Истанбул с „Компания Ребетика”, защото корените ме теглеха натам и това го усетих много силно. Живея там 22 години, имам група, която се състои основно от гърци. Пея и на гръцки, и на турски, защото много от текстовете на тези песни са смесени.



Снимки: БНР



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.