Българо-индийският проект „Индия ала прима” – да забравиш себе си

Преди около година четирима български творци за първи път посетиха Индия. Селма Тодорова, Аглика Гайтаникова, Иван Додов и Стефан Чурчулиев представиха страната ни в първото издание на Международното биенале за акварел в Ню Делхи, където бяха показани картините на още 9 българи. Най-вълнуващото преживяване според собствените им думи за тях остава пленерът в подножието на Хималаите. Тези прекрасни възможности художниците получиха благодарение на Индологическа фондация „Изток-Запад”, на техния домакин за пленера в Дом на културата „Сушма” – д-р Каран Чаухан, на Международното акварелно общество в България и посолството на Република Индия у нас. Картините от пленера бяха представени първо във Варна, а от 1 до 31 декември „Индия ала прима” гостува в галерия „Сердика” в столицата. Ето какво казва изкуствоведът проф. Чавдар Попов за изложбата:

„Ала прима” е термин, който се използва в изкуствознанието и се отнася единствено до акварела. Става дума за първо впечатление, първо извайване – т.е. без повторения, без поправки при осъществяване на образа. „Ала прима“ е общият знаменател между отделните художници в тази изложба, творбите им са създадени на един дъх, импровизационно, запечатали са свежите им впечатления. Струва ми се особено важно, че тук себеизявата отстъпва на заден план. Независимо от личните си особености, художниците са възприели една относителна унификация на изказа. Това е много положително в случая, на преден план са величието, значимостта на самата тема, природата, архитектурата, тези лица, които виждаме. Има една мисъл на Рокуел Кент. „Понякога, изправен пред величието на самата природа или мотива, който пресъздаваш – казва той – ти се иска не да изразиш себе си, а да забравиш себе си.“ Тук имаме точно такова отношение.

Ето и какво разказа Селма Тодорова, куратор на изложбата.

Бях решила, че ще посетя Индия и споделих с г-жа Боянова, председател на Индологическа фондация „Изток-Запад”. Нейна е идеята да направим нещо повече в Индия, нещо, което да е наистина творчески процес. Преди около две десетилетия д-р Каран Чаухан е преподавал в СУ „Св. Климент Охридски“ и оттогава ги свързва колегиално приятелство. Той не беше посещавал България много дълго, но точно миналото лято пристигна у нас. Хареса творчеството ни и получихме покана да гостуваме в „Сушма“. Много ни се рисуваше на всички, използвахме всеки момент, в който можеше да се работи.

За мен е реализирана мечта, нещо, което отдавна исках, но не съм си представяла, че ще се осъществи – думи на Аглика Гайтаникова. – Беше един изключителен месец. Сега гледам картините по-спокойно. Тогава бях много критична към себе си. Не мога да забравя усещането да съм между върховете и хората, чистота на погледа и усмивките им.

Индия е страната на изненадите – убеден е Стефан Чурчулиев. – Човек трябва да тръгва неподготвен и да очаква всичко. Работехме като насън, импровизирано. Индия е предизвикателно колоритна земя, самото име на страната предизвиква експлозия от цветове.

У мен още е топлината – първото, с което ни посрещнаха – споделя Иван Додов. – Толкова топли, всеотдайни хора не бях срещал. Другото, което „ме държи“, е величието и спокойствието на тази могъща планинска верига Хималаите. Силата, която почувствах, ми помага много. Позволих си да погледна не от мястото, на което бях, а от много по-голяма височина. След като не можех физически да се изкача, се издигнах със силата на въображението. Стаята, в която спях, беше на втория етаж и всяка сутрин имах щастието да посрещам изгрева. Енергията на слънцето, която се разливаше сутрин, много ми въздействаше. Повярвайте ми, всяка сутрин цветовете, планината бяха невероятни – 14 различни изгрева. Това беше подарък за мен.