Приходи от манов мед реализира Горското стапанство в Кости

Опазване на природата и допълнителни приходи от продажбата на манов мед, това е целта на общ проект, по който работят Държавното горско стопанство в с. Кости и Българското дружество за защита на птиците. Дегустация на пчелния продукт, начините на производство на восъчни основи и пчелен прашец бяха представени днес.

 Идеята за отглеждане на пчелни семейства в защитените зони на Странджа се реализира  още през 2012 година от горските служители. Само за пет, те вече имат няколко отличия, представят се на различни изложения и са добрият пример как може подобни държавни звена да разширят дейността си. Кошерите им в момента са 130, разположени на труднодостъпни места, за тях през активния пчеларски сезон се грижат всички, разказа директорът на стопанството Цветомир Генов.Едни коват рамки, други центруфугират, жените лепят етикети на бурканите, работим заедно.

 Пчеларят, с най-много познания сред горските, е Димитър Катранджиев. Той и колегите му спазват всички изисквания на агроекологията, за да може  произведеният мед  да бъде наречен био.Ползват се восъчни основи, които се отливат в машина, специално закупена за целта. Събраният пчелен пращец също се обработва от служителите в нови уреди.

 Реализацията на този вид пчеларство  се подкрепя от проекта на Българското  дружество за закрила на  птиците „Горите на орела”, обясни координаторът му Ваня Рътарова:

"Това е едно от малкото стопанство в страната, които демонстрират точно такива начини за разнообразяване на приходите,които основно са от дървесина.Тъй като то е разположено в природен парк и в защитена зона  от Натура 2000 , се показва и начин за бизнес, ориентиран  към опазване на биологичното разнообразие.Производството на мед е свързано с това , горите на Странджа  да се стопанисват по -щадящо, да се ползват и другите ресурси,които те представят."

И други горски  стопанства изявяват желание  да се занимават с подобен тип странична дейност -дивеч, билки, обучение на деца, допълни Рътарова.

Целта е да се сдобием със сертификат за био производител, обясни Цветомир Генов:

Този пчелин може да премине към биологично производство.Отстои далеч от химически замърсители, от обработваеми площи,които се третират по някакъв начин.

Спрямо миналата година, тази  беше много слаба за добива на манов мед ,каза Димитър Катранджиев:

"Времето обърка неща, дойде един голям дъжд, силен, отми всичко. Няма жълъд, няма манов мед. 3-4 килограма от кошер изкарахме това лято, а  по принцип вадим 15-20 ."

Чуйте звуковия файл