През месец септември екип от археолози под ръководството на д-р Теодора Богданова, Димитър Недев и Александър Баралис направи сензационно археологическо откритие. При спасителни разкопки по северния склон на възвишението „Буджака”,на територията на частен имот, собственост на Павлин Койнов, бе проучена надгробна (каменна) могила от втората половина на IV – началото на III век пр. Хр. В подмогилния насип с площ около 180 кв. м. бе разкрита най-голямата фамилна гробница, известна досега от проучванията на некропола на Аполония. Съоръжението е от типа „гробница - перибулос” и има правоъгълна форма и размери 6.2 х 8 м. Външните стени са от масивни добре оформени квадри без спойка. В обема на гробницата се разкриха скелетните останки на три индивида – две жени и един мъж, вероятно членове на знатна аполонийска фамилия. Два от гробовете са от типа „цистови гробове” при които правоъгълната гробна камера и покритието и са от масивни каменни блокове. В централно разположеният гроб е открит оскъден гробен инвентар – желязна ножица, бронзова стригила (универсален уред за почистване на тялото) и гърненце. Стените на гробната камера са оцветени в червено (цветът на прераждането). Анализът на находките води до научната хипотеза, че гробът е на жена. Аналогично гробно съоръжение е ситуирано в югоизточния ъгъл на гробницата. В него са положени останките на индивид от мъжки пол с по-богати и разнообразни гробни дарове - две бронзови стригили, олпе и лекити (съдове за благовония). Върху покритието на втория гроб, на каменна платформа, са положени останките на жена. Това е най-късното погребение, извършено в обема на гробницата, след което е натрупан могилният насип. На повърхността на могилата са открити натрошени чернолакови съдове и паница с пробито дъно, поставена с устието надолу. Това са запазени следи от постпогребални ритуали (т. нар. тризни) с които древните, чрез възлияния и други ритуални действия са изразявали почитта си към духовете на мъртвите. В края на IV – началото на III век пр. Хр. се датира гробът разкрит южно, извън обема на гробницата. Това е цистов гроб без покритие на камерата с оскъден гробен инвентар – сребърна монета на Аполония (т. нар. „Харонов обол”), стригила и глинен алабастрон. Извън стените на гробницата са регистрирани четири обредни огнища, свързани с постпогребалните обичаи. Те представляват останки от погребални угощения, които се извършвали в памет на мъртвите в периода най-често от третия ден след смъртта (в деня на погребението), на деветия - до тридесетия ден.
Анализът на проучените структури, допълнен с съответните антропологични, палеоботанически и остеологични анализи представя една цялостна картина на гробничен контекст в кратък период на неговото развитие, чието пълно изследване ще даде възможност за реконструкция на погребалните обичаи на древните аполонийци от епохата македонската политическа доминация по бреговете на Западния Понт. Този исторически период е свързан с времето, когато черноморските полиси и околните тракийски династии са завладяни от Македонската империя на Александър Велики и наследника му Лизимах.
Сензационната находка привлече вниманието на Негово Превъзходителство - посланик на Република Франция в България г-н Ерик Льобедел и г-н Фабиен Флори - Директор на френския културен институт – гр. София, които заедно със съпругите си посетиха района на разкопките и българо-френската изложба в Археологически музей Созопол.
Археологическото откритие е успешен финал на българо-френската научно-изследователска мисия в Созопол за 2018 г. и основа за планираните бъдещи съвместни проучвания.
Над 6500 кукери, мечкари, сурвакари, бабугери, старци, русалии, сурати, джамалари, джоламари, рогацари, клопòтарци ще огласят с 54 876 хлопки, благословии и наричания на 1 и 2 март парка на Ямбол. Маскарадни групи от всички региони на България и много участници от чужбина се включват в 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“,..
Кукери от групите „Тарфалии“ и „Каваклии“ гонят днес злото и наричат за здраве, берекет и плодородна година в кв. Долно Езерово. След като обиколят къщите, те ще се съберат в 17:00 часа, в центъра на квартала, където двете групи заедно ще изпълнят ритуала ”заораване” и "засяване". За поредна година бургаската кукерска група ,,Каваклии" попадна..
Празникът Трифон Зарезан събра край боляровското село Стефан Караджово лозари и винопроизводители от региона. Най-характерният сорт грозде за района е мавруд, а най-отглежданият сорт от миналото до наши дни е алжирката. На ритуала по зарязване на лозята присъства и областният управител на Ямбол Николай Костадинов. За поредна година Иван..
Музикално-поетичният спектакъл "Споделени дълбини" по стихове на бургаски автори ще бъде представен на 14 февруари от 19 часа в Дома на НХК. Изданието, посветено на Свети Валентин, е със специалното участие на Тони Димитрова, която ще изпее песента "Помниш ли?" по текст на Яна Вълчева и музика на Иван Гогов. Песента вече гони 1 милион гледания в..
Ирина Флорин гостува в Бургас с концерт на 14 февруари, Деня на св. Валентин. Певицата ще зарадва почитателите си със своите емблематични песни и характерен глас. Тя ще създаде романтична и уютна атмосфера в клуб "Модерен театър". Флорин ще представи и последния си проект - „Магия“, който ще бъде изпълнен на живо за първи път през публика...
В Деня на влюбените и на виното - 14 февруари Държавната опера в Бургас ще предложи на публиката си концерт под надслов „Едит Пиаф – песента на любовта“. В програмата ще бъде съчетано творчеството на Едит Пиаф и на Шарл Азнавур. Искаме това да е бенефис за френската певица, защото тази година се чества 110 години от нейното рождение, съобщи..
Кукери от групите „Тарфалии“ и „Каваклии“ гонят днес злото и наричат за здраве, берекет и плодородна година в кв. Долно Езерово. След като обиколят..
Над 6500 кукери, мечкари, сурвакари, бабугери, старци, русалии, сурати, джамалари, джоламари, рогацари, клопòтарци ще огласят с 54 876 хлопки, благословии..