За предизборните мантри или можем ли да боядисаме това, което обещаваме

„Това, което аз мога да ви обещая, вие дори и не можете да боядисате“. Или: „Ще водим позитивна кампания, ама само първо да оплюя всички досегашни, щото са маскари“. Така, най-общо, могат да се обединят посланията, които кандидатите за местната власт в Община Бургас дават към момента.

Съвсем очаквано, въпреки големия наплив от кандидати, кампанията в Бургас не ни изненадва особено. Посланията, които отправят към момента кандидат-управляващите, бих разделил на няколко вида:

-  Първите са тези, които не са били във властта, ама искат. Те обещават, че ще водят позитивна кампания (имах си хас). Заети са основно с виртуално плюене в социалните мрежи как нищо до момента не е свършено, градът и съставните селища тънат в разруха, Бургас обезлюдява, хората ровят по кофите за смет, но там не намират нищо, защото беднотията е толкова голяма, че дори и кокалите са изядени. Една част от тях нямат концепция, нямат програма, защото не било нужно. Ако ги изберете – тогава ще мислят какво да правят. Ама първо ги изберете. Вторите повтарят мантри. Как трябва да се обединим, да работим за една обща кауза. И да се обединим. А, да, общата кауза също…

-  Вторите са тези, които са били във властта, ама не съвсем. Искат пак и искат повече. Те обещават, че ще водят позитивна кампания (имах си хас). Заети са основно с плюене как е можело да се свърши повече, те са искали, ама на – властта им била малко. Е, сетили са се затова главно като са наближили изборите, ама то българинът не е от най-паметливите и не обръща внимание на подобни дреболии. Обещават светло бъдеще, което изглежда толкова просто, изпълнимо и достижимо, че се чудим как сме живели в мрак досега. И ви обещават толкова неща, че няма да смогнат да ги боядисат после.

-  Третите са тези, които са били властта и искат пак. Те размахват като бюлетина светлото бъдеще, в което живеем. В него няма бедни и болни, няма гладни и без покрив над главите си. Те имат концепция, която продължава всичко, което е започнато и ако не са те, всичко ще падне, защото се крепи на скеле, а тук ветровете, както знаете, са силни. И – най-важното. Те държат призрака на предишните управляващи и заплашват, че ще го пуснат. А, ако излезе той, по улиците ще тръгнат „Икарус“-и на въглища, ще зейнат ями като Преизподнята, глутници бездомни кучета ще изпълзят от убежищата си, глад и болести ще шестват из тъмните комплекси… А „Меден рудник“ ще обяви автономност.

-  На четвърто място са тези, които още не са разбрали, че изборите са на 27 октомври. За тях кампанията още не е започнала съвсем, още мислят какво да направят, с кого да се видят и какви послания да излъчат. Тя, естествено е и ще бъде позитивна (имах си хас), само да я почнат. Сигурен съм, че ще наберат скорост, само първо някой трябва да ги бутне, че бавно палят. И да ги събудят на 27-ми сутринта, че да не вземат да изпуснат изборите.

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно умишлена. А съветът ми към кандидат-управляващите е да бъдат по-умерени. Защото след 4 години пак ще се чудят как да обяснят защо едно или друго не се е случило. Защото 4 дни след изборите пак ще се виждаме, пак ще сме колеги и приятели. Или просто съседи.

Успех на всички: Ваша вярна електорална единица!