Проф. Иван Илчев: Ньойският договор слага край на полета на българския дух

Ньойският договор е една от най-пагубните спогодби в цялата българска история. В края на Първата световна война, най-големия дотогава световен конфликт, българската държава е от страната на загубилите. Контрактът е наказанието за погрешния избор от лятото на 1915 г., когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз, казва историкът проф. Иван Илчев:

„Не трябва да забравяме, че Ньойският договор за съжаление, до голяма степен е подготвен от българската политика, не толкова от съседите на България и Великите сили, които също носят своя дял от вината…Ние сме победена държава, а в историята никой не се е отнасял милостиво с победените, за съжаление!“

11 хил. кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка. Според Ньойския договор губим Южна Добруджа, Беломорска Тракия, но и Струмишко и Западните покрайнини. От отделените земи в следващите три години в България пристигат над 100 хил. бежанци. Около 600 хиляди българи остават отвъд граница.

„Най – голямата ни загуба, като територия е Егейска Тракия и не толкова като територия, а като възможност за достъп до европейските пазари и това ни хвърля отново в ръцете на Германия. Когато е подписан Букурещкият договор през 1913 г., българският народ го възприема като нещо временно, като някакъв удар от който бързо ще се оправим. Когато е подписан Ньойският договор, това е краят! Сложен е краят на Българското Възраждане, на полета на българския дух, губи се надеждата в бъдещето на българския народ!“, каза още проф. Илчев.

Българите посрещнали вестта за унизителните клаузи на Ньойския диктат с небивал трагизъм и възмущение. Историята разказва, че на този ден преди 100 години в църквата „Света Неделя“ е отслужена панихида за загиналите по бойните полета . Сред присъстващите спонтанно възниква идеята да се направи траурно шествие. Множеството с черни хоругви тръгва по улиците на столицата и се отправя към дома на народния поет и писател Иван Вазов. Развълнуван той се обърнал развълнуван към множеството с думите : „С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние… Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте!… Жив е българският бог!“ и се разплакал, хилядното множество, прегърнало черни знамена заплакало с него.