Някой ден трябва да се направи нов български календар. На датите на всеобщото деление. 9 септември, 10 ноември… От няколко години неизменна част от този „календар“ е и Йордановден. Особено в Калофер.
Десетки, че и стотици нашенци, и тази година не пропуснаха да оплюят традицията на мъжкото хоро в Калофер. Казвам традиция, защото се провежда поне от няколко години, значи е традиционно вече. Споровете за зараждането му са също традиционни. Според хората, които искат да го наложат, от векове е. Според учени – от години, колко точно е спорно. 20 – 30 – 60… Исторически данни за него няма, само предания. Със сигурност съществува, откакто всички телевизори предават „на живо“ оттам, че някои – и от самата река. А с „мъжкото хоро“ започват и разпалените дискусии – кич било, чалга било, патреотарстване (каква интересна българска дума) било.
А какво точно ви пречи? Във вашия хол ли го играят? Вас лично ли са ви хвърлили в ледените води? Карат ви да вършите нещо непристойно и неморално. против волята ви? Ами – хората се забавляват. Така, както децата (че и доста възрастни) се маскират на Хелоуин и правят фенери от тикви. Е, тези в Калофер са си избрали нещо, което малко повече се доближава до нашите традиции, макар и да са го ъпгрейднали (още една интересна българска дума). И какво толкова лошо правят? Най-много някой да прояви интерес и да седне да попрочете малко за българските традиции и фолклор. Както направих и аз, защото не бях от редовните студенти по етнология при Диана Радойнова (за което съжалявам). В изследването на Десислава Андреева „Два народни обичая, описани в мемоарите на Пандели Кисимов“, чета това:
„Значително място в изложението си Кисимов отделя на участието на турските власти в изпълнението на влачугането. Интересно за нас е сведението на мемоариста за начина, по който те възприемат смисъла на българския обичай: "Турците го наричаха ислак-гюню (умокрюван ден). Самите местни власти оставяха пълна свобода в упражнението на тоя обичай, на който впрочем влачугарите подлагаха и тях. В селата особно, първия влачуган биваше самия представител на властта, бил той каймакамин, субаш или просто заптие. Влачугарите го задигваха, гдето го намерят, и на сании (шейни - б.м., Д.А.) завличаха на извора или на реката, да го умокрят, или да го оставят не умокрен за един какъв да е бакшиш. Такава участ постигаше и всякой други турчин, с когото влачугарите би имали близско познаинство."
Добре, че Османската империя я няма днес, че щяха да я разкостят как позволява подобен кич да се случва под носа на заптиетата ѝ.
А старата българска вяра, която се е запазила частично и до днес с доста езически обичаи, отбелязва на тази дата Мъжки Водици. А в книгата „Стопанката на Господ“, Розмари Де Мео пише:
„Кръстът на Водици, Райно, е друг знак. Стар знак. Казват, че и за други народи е било тъй – на живота дървото, му викаме. И се хвърля във водата, за да направи водата жива. И мъжете взимат сила от тая жива вода. В нея умиват и греховете си“
И пак да питам, какво ви пречат тия с мъжкото хоро? И защо трябва още една дата, на която да разделяме на фил и фоби, на хейтъри и лайкващи (какви интересни български думи) все по-намаляващия български народ.
P.S. Към телевизионните продуценти: Моля ви, не проявявайте интерес и към къпането на зетьове, че замина и той…
Има ли съкровища в Сливенския край? В миналото много хайдути са бродили в района и много злато и оръжие има заровено. Най-известна е местността Злостен, котелско. За нея се носят какви ли не легенди - за Вълчан войвода и неговото несметно богатство, за монетарници и за хайдушки съкровища. Всичко това поражда и нуждата да бъде намерено. Много иманяри..
Родителите често се изправят пред дилемата как да изберат най-доброто за своите деца, особено когато става въпрос за облекло. Качествените детски дрехи не само изглеждат добре, но и осигуряват комфорт и издръжливост, важни за активния живот на малчуганите. Но как да разпознаем истински качествените стоки сред морето от опции на пазара? Нека..
Извънредният и пълномощен посланик на Унгария в България Миклош Борош през тази седмица специално посети Бургас, за да се включи в инициативата на Регионалния музей "Езикът на кухнята: дипломация, история, култура". Дипломатът е от една година в България. Той сподели, че любимият му сладкиш е с ванилов крем, като тестото му е доста подобно..
Първата коледна инициатива в страната тръгна от Бургас през 2007 година. Близо две десетилетия бургазлии обединиха усилия и настроение в украси на входове, блокове и общи пространства. Едномесечната кампания "Да украсим Бургас" е с краен срок 15 декември. Условието за участие е да се създаде атрактивна коледна украса и да се направи снимка или кратко..
След слабото начало на груповия лов на дива свиня в Странджа отчитат добър отстрел. За последните два излета ловците в ловното сдружение Малко Търново са повалили над 15 животни. В сдружението в граничния град членуват 14 ловни дружини. Както обикновено с откриването на сезона на 5 октомври ловците излизат в планината. Късметът им се..
С изложба и кулинарна демонстрация Унгария представи своята кухня и традиции в Етнографския музей в Бургас. Пълномощният й посланик Миклош Борош откри експозицията „Сладки посланици“. В посещението си той беше придружаван от директора на Институт Лист - Унгарският културен институт в София Сандра Мишкеди. Проявата е част от..
Една бъдеща звезда на модната индустрия представихме в предаването "Ева в неделя". Фатме Хасан е трети курс специалност "Мода" във филиала на НХА в Бургас. Наскоро тя се нареди сред победителите в международния конкурс "CROPS" на Feeric Hub. Тази година конкурсът събра 204 модни илюстрации на 34 студенти от 16 университета и 8 държави...