Ваучери, с които българите да планират своята почивка, предложиха от ВМРО. Мярката ще е и в помощ на туризма, смятат от партията. Право на ваучер на стойност 100 лева да получи всеки български гражданин. Ваучерът ще подпомогне избраната почивка у нас, а след това хотелът, който е прибрал хартийката, ще си търси парите от държавата. Такава е същината на идеята, лансирана от ВМРО като мярка в две посоки-помощ за изтънелия джоб на нуждаещия се от отдих нашенец след извънредното положение и подпомагане за родния туризъм. От партията определиха идеята като екстравагантна, но смятат да я изкоментират на коалиционен съвет. Идеята пък, оказа се, не е нова и има почва сред експертите в бранша. Свой вариант на системата с ваучери предлагат от Института за анализи и оценки в туризма. Предложението е от 2015 година, когато бе голямата криза на руския пазар, но днес отново му идва времето, казва директорът на института Румен Драганов. Той разясни принципа така:
„В света са измислили ваучера за почивка, който го дават работодателите, когато нямат почивна станция и върху този ваучер, както при ваучерите за храна, не се плаща корпоративен подоходен данък и работникът не плаща данък общ доход. Така че той е освободен от тези два данъка. И ако се дадат по 60 лева месечно, т.е. 720 лева годишно на всеки работник, и в двата случая по начина, по който държавата заделя в момента около 400 млн. лв. по отношение на ваучерите за храна- по същия начин да процедира за ваучерите за почивка, тогава ние ще имаме много български фирми, които ще могат да се възползват от това.“
Това е една здравна и социална мярка, която единствено България е пропуснала в тези години да направи. На въпрос дали българинът изобщо ще има пари за почивка след извънредното положение, Драганов коментира, че толкова евтино, колкото в България може да се изкара, другаде едва ли може. Това важи и за планината, и за морето, увери туристическият експерт.
Повече чуйте в звуковия файл.
Община Приморско спечели проект за въвеждане на енергоспестяващи мерки за сградата на общинската администрация. С подобренията тя ще бъде по-ефективна и устойчива. Стойността на проекта е в размер на малко над 842 хиляди лева без ДДС. Летният сезон е много добър, с преобладаващо български туристи, чужденците са по-малко, но още отсега се..
Многобройни външни икономически и политически фактори са оказали натиск върху бюджета на Община Бургас за 2023 година, но въпреки тях тя е запазила финансовата си самостоятелност. Това посочва кметът Димитър Николов в доклада си към отчета за изпълнението на бюджета за миналата година , който е внесен в Общинския съвет. Заключението му е потвърдила и..
Спорове свързани с туристически агенции за промяна на дата на пътуване или погрешно описание на хотел, са част от сигналите подадени до момента в платформата "Ние потребителите". Когато възникне несъответствие трябва да се направят компромиси и от двете страни, смята експертът Габриела Руменова. Тя даде за пример случай с летовничка, която е..
Бургас трябва да инвестира в образование и привличане на млади хора, за да развива потенциала си. Според Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика г рада има нужда от още повече млади хора и таланти. Образователните показатели трябва да се подобрят, за да влезе областта в топ 3. Това което, според Ганев трябва да се..
До 30 септември се удължава се срокът за предоставяне допълнителни документи за част от интервенциите в областта на агроекологията. Това предвижда публикуваният за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение на Наредба № 10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение..
По Черноморието има предложения за всекиго - и за най-капризните туристи, и за най-платежоспособните. Има великолепни места. Това каза в предаването "Пътувай с Хоризонт" служебният министър на туризма Евтим Милошев и уточни: "Това не е благодарение само на държавата, това е благодарение на пазара, благодарение на всички хора, които са заети в..
Приключва прибирането на зърнената реколта в Ямболска област. Заради засушаването добивите са по- ниски, както при ечемика, така и при пшеницата, отчитат от областната служба „Земеделие“. От декар тази година са прибрани средно по 525 кг пшеница и 560 ечемик, докато миналата година и при двете култури са били около 600 кг. Притеснително е..