Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

120 ценни издания показва документална изложба в Сливен

 В навечерието на 24-ти май в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в Сливен бе открита документална изложба, включваща над 120 ценни издания от нейните фондове, чрез които се проследяват най-важните моменти в развитието на българската книжовност.

Значително място в изложбата е отделено на издания разкриващи по-важни събития в живота на Кирил и Методий. Представена е най-старата българска азбука – глаголицата, създадена около 855г. от Константин-Кирил Философ, с която се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на двамата братя, които превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги за популяризиране на християнството и така полагат основите на старобългарския литературен език. Представени са и издания разкриващи дейността на техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. В изложбата са експонирани материали, представящи фрагменти от книги,писани на глаголица и кирилица и в по-късните векове.

 Посетителите могат да видят уникално фототипно издание на прочутата „Хронография” на Константин Манасий, съвместно издание на гръцкото издателство „Милитос” и Ватиканската апостолическа библиотека, написана в мерена реч, на гръцки език, през 12 век, първият исторически текст, преведен на славянски език и днес важен източник за историята на българския народ от появата му на Балканския полуостров, покръстването на българите, книжовността, развитието на България като силна държава и борбата й да се разшири в райони, които са принадлежали на Византийската империя. Интерес представлява и уникалното библиофилско фототипно издание на „Царството на славяните” от Мавро Орбини, оригинала на която е отпечатан през 1601г. в град Пезаро на италиански език и оригиналното й заглавие, в духа на тогавашните традиции, е „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа, Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България." Най-голямо възхищение заслужава внушението на Орбини, че сърцевината на славянското единство е общото славянско писмо. Дадени са в образци двете славянски азбуки - глаголическата и кирилската, както и наименования на буквите. Тази публикация тогава изиграва ролята на учебник по славянска грамотност. Интересното за тази книга е, че тя получава голямо разпространение и много преводи като през 1722г. книгата е преведена на руски език и отпечатана в Петербург с благословията на император Петър Велики. Именно на руски език през 1761г. я прочита и първият национален български историк - йеромонах Паисий Хилендарски и я ползва като изворов материал при написване на „История славянобългарска”.

Сред експонатите на изложбата може да се види и уникално фототипно издание на първата печатна книга на ново6ългарски език – „Абагар”, издадена през 1651г. от бъдещия католически епископ Филип Станиславов. Изданието съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. В езика на „Абагар” се вмъкват някои новобългарски елементи. Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи”, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича “епископ на Велика България”.

В изложбата са включени различни издания на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, „Житие и страдания грешного Софрония” , „Мати Болгария” на Неофит Бозвели. Специално място е отделено на възрожденската книжнина като са представени ценни старопечатни издания от фонда на библиотеката, между които: „Буквар с различни поучения” /1824/ на Петър Берон; „Балгарскитъ кншжницы или на кое словенско племе собственно принадлежи кирилловската азбука?”/1841/ на Васил Априлов; "Писменик" /1853/ и "Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици"/1860/ на Сава Доброплодни; „Грамматика за новобългарскыя езыкъ”/1868/ на Ив.Момчилов, „Практично приготовление. Граматиката въ основните училища” на Г.Миркович, „Грамматический способъ за изучаване 10-тъ части на ръчта по нагледенъ кроежъ /приближително/” на Д. Кавалджиев;.”Изгубена Станка”/1867/ на Р.Блъсков, религиозни издания и др. Показани са и старопечатни периодични издания.

В последния раздел на изложбата са представени монографични изследвания за значението на делото на Кирил и Методий през вековете, както и издания, чрез които се изразява почитта и преклонението пред тяхното дело днес, между които и Химн на св.св.Кирил и Методий преведен на 21 езика.

Изложбата може да бъде посетена до 30-ти май.


Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Художникът и поет Георги Веснаков представи свои творби

За първи път в Сливен художникът и поет Георги Веснаков представи свои творби. Изложбата е подредена в галерия „Май“ и представя няколко цикъла, основно впечатленията на художника от Южна Франция. Веснаков е роден в Сливен, но от години живее и твори в Кувейт. Информира Стоян Радев. За себе си Веснаков казва, че е „откраднал занаята“ на..

публикувано на 31.05.20 в 15:41

Кукленият театър в Ямбол с безплатна постановка днес

Ямболският куклен театър „Георги Митев” открива летния си сезон с безплатна постановка, по случай Международния ден на детето 1 юни. Представлението ще се играе при спазване на всички противоепидемични мерки Постановката ще се играе днес от 11 часа в салона на кукления театър, а не както беше предвидено на открито, уточни директорът Елена Дойчева:..

публикувано на 30.05.20 в 07:43

Ясни са победителите в конкурса за илюстрации по стихове на Христо Фотев

Професионалното жури определи носителите на наградите от конкурса за илюстрации по стихове на Христо Фотев. На заседанието бяха разгледани и оценени само творбите, които са постъпили в предварително обявените срокове. Журито присъди по три индивидуални награди в двете категории, а Сдружение "Бургаска писателска общност" връчи и една поощрителна..

публикувано на 29.05.20 в 11:31

Бургаският куклен театър със спектакли на "Флората" през цялото лято

Бургаският куклен театър ще представя своите спектакли през това лято в експоцентър „Флора“. Началото ще бъде поставено на 17 юни. Постановките ще се играя при спазване на наложените противоепидимични мерки. Все още не е ясно дали ще се случи фестивалът „Дни на куклите“ , които се провежда през август. "Ще играем в зала номер 2 на..

публикувано на 29.05.20 в 09:23

Различната Кристия Тодорова - от сивите градски пейзажи до пъстрите шаржове

Кристия Тодорова е художник на свободна практика, обича да твори с маслени бои, завършила е живопис във Великотърновския университет. Тя получи наградата „Млад художник на годината“, която се връчва на 24 май от Дружеството на бургаските художници на специална церемония преди откриването на традиционната изложба посветена на празника на..

публикувано на 28.05.20 в 09:55

100 хил. пъти са гледани онлайн постановките на Бургаската опера, включени в „Заедно в кризата“

Близо 100 000 пъти са гледани излъчваните в Интернет постановки на Бургаската опера, с който тя се включи в онлайн инициативата „Заедно в кризата“, организирана от БНР и Софийската филхармония. Чрез нея беше създадена обща програма от концертни видеозаписи, които се излъчват в интернет профилите на музикалните културни институти.  Към..

обновено на 27.05.20 в 21:27

Прожектират "Башмайстора на море" тази вечер пред библиотеката

Изложба, книга и филм, под мотото - Една легенда се завръща „Баш майстора завинаги” представят днес в пространството пред библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас. Те са посветени на петте филма от поредицата за „Баш майстора“, станали любими на хиляди българи. Образите на Рангел Лелин, Другарю Кире, Жорката излизат от филмите, за да ни отведат..

публикувано на 27.05.20 в 11:58