„Опашката“ е критика на интелектуалеца от новото време

Любов, политика, пандемия-история за промяна физическа и в обеществените нагласи, утопия и реалност в едно. Това е рамката на „Опашката“ – новият роман на Захари Карабашлиев, гореща премиера на българския книжен пазар и очертаващо се явление в обществения и културния живот. Започнат още през 2014 г. в един момент реалността настига авторовата фикция. В книгата откриваме още протеста на маските, палатковите лагери, президентската кампания. "Опашката" не е злободневен роман, в него има много мрачни краски, но и светлина и хумор, сатира, категоричен е Карабашлиев:

"Това е любовна, трагична, драматична история, разказана по същия начин, по който аз за добро или за зло разказвам, но очертава едни други неща, изместени леко по напред във времето, десетина година напред, когато е минала не само първата пандемия, в която сме сега, а и втората. Книгата разказва как се е променил света, страната или как не се е променил по-скоро. Всъщност една двойка е изправена пред сериозно изпитание-жената изведнъж се оказва, че има опашка, а на мъжа му е предложено да участва в следващите президентски избори. "

Опашката като идея се разгръща многопластово в романа-тя е и опашка на хвърчило, може да е опашката на дявола или опашката на времето, на историята, докато главният герой на Карабашлиев - интелектуалец, писател се впуска в задкулисието на българската политика: