Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1-2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръг.
Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.
Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до обявяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България, разрешен с Руско-турската Освободителна война.
Кунка Неделева, директор дирекция „Музеи“ в Община Копривщица, разказва за подготовката в “Нашият ден“:
“Тази година, както всеки път, в Копривщица ще бъде отбелязана великата дата. Цикълът от тържества, посветен на 145-годишнината от Априлското въстание, започва още днес във възрожденското градче.
На историческия площад "20 април" среща ще си дадат Фондация „Васил Левски“, в лицето на председателя ѝ – проф. Пламен Павлов. Представители на Сдружение “Тодор Каблешков“. Академичният състав и Студентския съвет на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков“ и гражданите на Копривщица.
Ще поднесем венци и ще се преклоним пред величието и саможертвата на всички онези велики българи, пожертвали живота си за България.
Тази година в Копривщица е посветена не само на 145-годишнината от избухването на Априлското въстание, но и на 170 години от рождението на най-светлия български апостол на това въстание – Тодор Каблешков.“
Православната църква почита днес Богоявление - Йордановден, който е един от най-големите християнски празници. Днес се освещават бойните знамена, а смелчаци скачат в студените води и спасяват Светия кръст. Десетки са желаещите да премерят сили, скачайки в ледените води на Черно море. В Бургас честванията за Йордановден ще започнат в..
С водосвет на бойното знаме и представителните знамена на военно формирование 22 220 ще започне Богоявленския ритуал в Сливен. Той ще се извърши пред новопостроения храм „Света Петка“ от 11.00 часа. По-късно от 11.30 часа до моста на река Новоселска в кв. „Кольо Фичето“ Община Сливен и Сдружение "Свети Георги победоносец" организират..
Ямбол отбелязва големия християнски празник Богоявление с традиционните ритуали - водосвет на бойните знамена на Българската армия и спасяване на кръста от водите на река Тунджа. В тържествения водосвет пред храма „Свети Николай Чудотворец” ще вземат участие представителни военни части от Ямболския гарнизон. Богоявленската литургия ще бъде..
Мъжко хоро във водите на водопада Докузак отново ще има на Йордановден. Докузак се намира в сърцето на Странджа, в близост до малкотърновското село Стоилово. По традиция тук на 6 януари винаги се събират много хора, за да гледат хорото и ритуала по спасяването на кръста. Богоявление в Малко Търново ще започне на 6 януари в 8:00 часа с празнична..
„Каритас България“ провежда ежегодната си кампания „Защото СМЕ ХОРА“, чрез която организацията има за цел да помогне в домашна среда на една от най-уязвимите групи в българското общество – възрастните хора. До 31 януари 2025 г. се набират средства чрез DMS CARITAS на номер 17 777, в името на едно по-уютно, лишено от самота и болка..
На 5 януари, в навечерието на Богоявление, в православните храмове се извършва Велик водосвет. Денят придобил популярност като Водици, е известен сред народа и като зимен Кръстовден, заради освещаването на водата с Кръста Господен. Великият водосвет, наречен още Йордански, заради Христовото кръщение в река Йордан, е само два пъти в годината - на 5 и 6..
Напусна ни отец Велик от православен храм "Св. Богородица" в Бургас. "Отец Велик беше изключително мъдър, смирен, добър, благ и състрадателен човек и уважаван духовник. Той бе част от историята града, от семейната история на хиляди бургаски семейства. Отец Велик остави дълбока следа в душите на толкова много миряни за надежда, вяра и любов. Много..
Ръководството на сливенската многопрофилна болница "Д-р Иван Селимински“ назначи проверка във връзка с изнесен в медийното пространство и социалните..
Докато нямаме редовно правителство, мостът до Черноморец няма да бъде ремонтиран, каза за БНР Бургас кметът на Созопол Тихомир Янакиев. Съоръжението..
Напусна ни отец Велик от православен храм "Св. Богородица" в Бургас. "Отец Велик беше изключително мъдър, смирен, добър, благ и състрадателен човек и..
Предимно облачно
Разкъсана облачност