Адаптираме домовете и сградите за по-екологично бъдеще

ЕК представи пакет от предложения, с цел намаляване емисиите от парникови газове с повече от 50%  до 2030-та година. Една от мерките е свързана с адаптирането на домовете и сгради за по-екологично бъдеще и в изпълнение на Европейския зелен пакт.
С подобрената директива за енергийна ефективност ще се въведе индикативен принос на държавите-членки, на ниво ЕС. Това коментира Драгомир Цанев, изп. директор на Центъра за енергийна ефективност:

„Европейската комисия активизира изключително много действията си по отношение обновяването на сградния фонд и подготовката му за амбициозните климатични цели, както до 2030 г., така и в по-дългосрочен период до 2050 година. Миналият месец влезе в сила Европейският климатичен закон, който постави юридическото изискване да имаме нулеви въглеродни емисии. Сградният сектор е един от най-големите генератори на тези емисии. затова дейностите са насочени предимно към него. Сградният сектор влезе и в европейската система за търговия с емисии, което е много ясен сигнал за инвеститорите, че развитието в тази сфера тепърва предстои. Нашите политики все още сякаш изостават, както на национално равнище, така и на общинско. Тази година очакваме нещо много важно, което ще промени практиката в сградния сектор като цяло, а това е поставянето на задължителни изисквания за енергийна ефективност и стандарти за постигане на тези спестявания при обновяването на сгради.


В България все още се работи със стандарти, които са доста стари и не отговарят на съвременните тенденции. На всички ни е известно, че обновяваме сградите си до енергиен клас „С“, който е далеч от разходно оптималните нива. У нас все още не е влязло в сила изискването за строителство на почти нулево енергийни сгради при всяко ново строителство. нещо, което по директива трябваше да факт, но все още не е отразено в нашата подзаконова нормативна уредба.  Неща, които колкото и да ги отлагаме, по-добре да ги възприемем, а не да се противопоставяме.  България е във фактическо нарушение на директивата за енергийните характеристики, защото тази дефиниция за почти нулево енергийна сграда, макар и съществуваща само на хартия, не е все още част нито от Закона за устройство на територията, който постановява минималните изисквания чрез Наредба 7, нито част от Закона за енергийната ефективност. Затова проектанти и инвеститори не са длъжни да се съобразяват с нея. Това е нещо,  породено и от липсата на добри практики. Трябваше още от 2010 година, когато знаехме за това изискване да се опитаме да подтикнем както публичните, така и частните инвеститори да демонстрират ползите от този вид строителство.

В България сме ограничени и от по-ниските ни доходи в сравнение с останалите държави от Европейския съюз. Причината е, че доходита се част от  уравнението, когато говорим ча инвестиции в сградния сектор. Няма как да не сме ограничени от по-ниските си доходи, но ако се замислим в малко по-дългосрочен план, спестяванията в рамките на жизнения цикъл сградата или на проекта за сградно обновяване ще генерираме, те ще ни дадат този допълнителен финансов ресурс, който ще ни позволи да постигнем по-високи критерии и в крайна сметка по-добро качество“, посочи още експертът.