Къщата на "Шейново" 10 в Бургас върна блясъка си

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На празника на Бургас ви разказваме историята на една къща, свързана с Петър Йовчев-Калканджиев-собственикът на първата в морския град и втората в България аптека. Адресът е улица „Шейново“ 10 в сърцето на Бургас. Къщата е преминала през историческите превратности и тази година благодарение на обединените усилия на наследници и собственици върна блясъка си.

Аптекарят Петър Калканджиев със семейството си

Почти 100- годишна е историята на къщата на улица „Шейново“ 10. Нейният собственик Петър Йовчев-Калканджиев е роден през 1845 година в Малко Търново. След като завършва фармация в Цариград предприемчивият младеж се установява в Бургас, разказва Наталия Недялкова. Известната поетеса и преводач е снаха в рода наследник:

"Дотогава е имало дрогерии, той прави първата аптека. Но не само печели от лекове, а дарява парите си за богоугодни дела, което правят и неговите наследници-Тодорка Праматарова е една от създателките и почетен член на женското дружество "Самосъзнание" и внучката й Станка Недялкова." 

След 9-ти септември 1944 година имотът е национализиран и в него живеят наематели

Архитект на сградата е е Светослав Славов, който в началото на миналия век работи в сътрудничество с легендарния Рикардо Тоскани, който дава облика на новия Бургас. Проектът на сградата е утвърден 1928 година. 6 години по-късно къщата е обявена за най-красивата новопостроена частна сграда в Бургас. В нея през годините са отсядали известни българи, тук е живял и именития диригент професор Иван Вульпе, който е бил приятел на семейството. 

След 9 септември 1944 година къщата е национализирана, десетилетия наред в нея живея наематели. След демокрацията е върната на потомците на Калканджиеви-Праматарови и Недялкови в окаян вид, сменя няколко съсобственици, с последните наследниците правят съдружие за ремонта. Архитект Венета Иванова, която е със  специализация за опазване на паметниците на културно-историческото наследство, също е сред наследниците:

"Плановете за фасадното възстановяване на къщата са от 12 години. През 2009 имаме проект, съгласуван с Министерството на културата, но до неговото реализиране се стигна едва преди година, разбираемо по финансови съображения. Много болна тема е и тази все по-тромава процедура по съгласуване с министерството. Отнема и по година, което е меко казано безобразие, като се има предвид, че понякога в тези сгради ситуациите са аварийни и е необходимо много бързо да се действа. "  

Макар и да няма чак толкова много архитектурни забележителности, както някой други градове, старите бургаските квартали със своя подчертан ансамблов характер са наситени с неповторима атмосфера. В града ни има повече от 300 сгради недвижимо културно наследство. Ако всички те бяха в добро състояние, центърът на Бургас би изглеждал по коренно различен начин, смята архитект Иванова. Според експерта  трябва се търсят варианти за публично-частно партньорство и добре балансирана държавна политика, насочена към съхраняването на културно-историческото наследство, част от което са и старинните сгради. 

Трудностите са толкова много в един такъв процес, че човек започва да се чуди дали е благословия или проклятие да си собственик на такъв имот, добавя Недялкова. 

Съмишлениците в това начинание са „Финтрейд инженеринг“ с управител Димитър Джунджуров, архитект Никола Ликоманов и архитект Коста Иванов. Всички препятствия са преодоляни и тази година реставрацията е завършена, а къщата на „Шейново“ 10 привлича погледите на бургазлии и туристи с аристократизма на архитектурата си и великолепието на детайлите:

"Нашата къща има доста характерни елементи, които поне аз в други сгради в Бургас не съм срещала. Те са по парапетите на балконите, имат специфични балюстри и пана, които изобразяват човешка глава. Никой преди това не ги забелязваше. След като успяхме с помощта на художник да ги отлеем отново, те светнаха на главната фасада на къщата." 

А Наталия Недялкова добавя:

"Усещането е съвсем друго-радваш се на тази красота и тя те вдъхновява. Като човек, който твори, мен ме вдъхновява да пиша стихове и да превеждам. Предполагам, че и ако има друг свят някъде нашите предци Калканджиеви-Праматарови-Недялкови ще се радват, че това, което са направили остава като паметник за Бургас и идните поколения."