Божана Кацарова събира вкусове от Коста Рика по Нова година

Победителката от „Мастър шеф“ Божана Кацарова се отдава на приключения в джунглата. Повелителката на кухнята, която наскоро издаде първата си кулинарна книга „Стая 102. 90 рецепти с история“, е решила заслужената почивка в края на декември да бъде в Коста Рика, където ще посрещне Нова година:

„От месец март не съм спирала. Имахме уникално лято-благодарим на всички, които ни посетиха в летния ни ресторант в Созопол, за другата година сме подготвили нещо умопомрачително. Заредени с позитиви емоции приключваме годината. Прегръщаме се, потупваме се по рамото и гледаме смело напред!“  

Коста Рика е избрана като дестинация и заради възможността да се пробват нови кулинарни вкусове. Такава е и идеята за следващата книга на Божана Кацарова, която „се пече“:

„Подготвяме концепция, в която ми се иска заедно с екипа ми да посетим 5 класически кулинарни дестинации. Мексико и Аржентина са в процес на трескава подготовка.“

В „Стая 102. 90 рецепти с история“ подходът е автобиографичен, а книгата с авторски рецепти:

„Стая 102 не е кухня, а стая, която събира верни приятели и води до приятни моменти, които впоследствие раждат уникални рецепти, които може да намерите на страниците на книгата. Разказваме моята история преди да стана „Мастър шеф“. С екипа ми преди да вляза във формата живях в Холандия.“

Как се е запалила по кулинарията Божана Кацарова е показано нагледно със снимков материал, а сред рецептите, както за начинаещи, така и за напреднали в кухнята, са включени и тези които и донесоха титлата.

Ако Божана беше главна героиня във филм, той би се казвал „Кулинарни неволи в Балканските ширини“, а клишето „сготвено с любов“ един-два пъти се е случвало да бъде и „сготвено с гняв“, признава самата тя. Не се ангажира с прогноза кога България ще има ресторант със звезда „Мишлен“, но се надява все повече млади хора въпреки кризата да се обръщат към професията с хъс и желание:

„Важно е, когато отвориш вратата на ресторанта вътре да те чака екип, който обичаш и клиенти, за които би се раздавал на 150%. И накрая на деня, когато заключваш вратата, да изпитваш удовлетворение от работния си ден, това е единствената звезда, заради която си струва да се бориш.“