Ще се възобнови ли проектът Бургас-Александруполис

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Свобода Атанасова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Министерският съвет извади от „нафталина“ темата за нефтопровода Бургас-Александруполис. Този път със сменена посока - от гръцкото пристанище, до района на Бургас. За тази цел се работи и по проучване на възможностите за реализиране на проекта за пренос на суров петрол от не-руски източници.

Така се връщаме повече от 15 години назад, когато имаше протести на представители от туристическия бранш и на еколози. А гражданите в морските общини имаха възможност да гласуват тогава чрез референдум дали българо-гръцкият  проект да бъде реализиран. Новото този път е самата ситуация и  кризата с руския петрол. 

• Правителството проучва възможностите за изграждането на „Бургас-Александруполис”
  

Горещите теми, свързани с опазването на природата са в непрекъснат затворен цикъл. Причината е, че никога не знаеш в ксй момент ще се появи поредният горещ случай, като темата, която е отново на дневен ред с изграждането на нефтопровода  „Александруполис-Бургас“. Това коментира за БНР Бургас екологът Радостина Ценова от БФБ:  

„Горещите случаи, които имаме никога не изчезват. Те могат да бъдат замразени, но в някакъв момент отново излизат, а моментът винаги е неочакван, но пък е много ключов и критичен. Случаят с нефтопровода е много интересен и датира от много години. В Бургас все още си спомняме какво се случи в далечната 2007 година, референдумите, които последваха в Бургас, също и в други градове.

Целият казус имаше много интересна съдба през годините с междуправителствени спогодби, със създаването на международната фирма, а по-късно и отказването на България и спирането на проекта.

Сега действителността е по-различна.  

Енергийните проекти в момента са с изключителен приоритет, не само за България, Европа, но и света. Кризата в момента, която засяга всеки един от нас предполага взимането на  едни бързи и понякога много спорни решения.
Опазването на някакви ценни места, на ценни видове остава на по-заден план, когато става дума за проект от национално или международно значение.  Опасенията са ни, че може да се претупат най-точно казано нещата, а трябва да се направят задълбочени оценки и анализи. Изключително много дебати имаше за начина, по който ще се разтоварва горивото, че има ли риск за замърсяване на бреговете и на сушата пред голямата територия от българска страна. 

Ако този проект се превърне в приоритетен, то тогава вероятността да се случат нещата бързо е много голяма. 

Кметовете на крайморските общини положиха подписите си през 2008 година под Харта за съпричастност към опазване и бъдещето на Черно море“, припомни още Радостина Ценова.