Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск. Застрашени сме също и ние. Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.
Историята на Драгоманското блато
Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др.
През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.
Бъдещето на Драгоманското блато В рамките на проекта WaterLANDS WWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, чиито специалисти имат богат опит на територията на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.
Природозащита и изкуство
Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив визуален артист, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Творбите, обединяващи изкуство, наука и теренна дейност, ще бъдат представени през 2026 г. в Драгоман и София. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е изключително важно, тъй като той цели да постигне не само съживяване на природата, но и бъдещи социално-икономически ползи за населението.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опазва дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik.
Кампанията се реализира със съдействието на Столична община и безвъзмездната медийна подкрепа на: НОВА, Българска телеграфна агенция, БНР, БНР-Благоевград, БНР-Бургас, БНР-Варна, БНР-Видин, БГ радио, ClubZ.bg, Obekti.bg, OFFNews.bg, Podtepeto.com, Sinoptik.bg, Programata.bg, GoBio.bg, ТВ Туризъм и See.bg
Има ли съкровища в Сливенския край? В миналото много хайдути са бродили в района и много злато и оръжие има заровено. Най-известна е местността Злостен, котелско. За нея се носят какви ли не легенди - за Вълчан войвода и неговото несметно богатство, за монетарници и за хайдушки съкровища. Всичко това поражда и нуждата да бъде намерено. Много иманяри..
Родителите често се изправят пред дилемата как да изберат най-доброто за своите деца, особено когато става въпрос за облекло. Качествените детски дрехи не само изглеждат добре, но и осигуряват комфорт и издръжливост, важни за активния живот на малчуганите. Но как да разпознаем истински качествените стоки сред морето от опции на пазара? Нека..
Извънредният и пълномощен посланик на Унгария в България Миклош Борош през тази седмица специално посети Бургас, за да се включи в инициативата на Регионалния музей "Езикът на кухнята: дипломация, история, култура". Дипломатът е от една година в България. Той сподели, че любимият му сладкиш е с ванилов крем, като тестото му е доста подобно..
Първата коледна инициатива в страната тръгна от Бургас през 2007 година. Близо две десетилетия бургазлии обединиха усилия и настроение в украси на входове, блокове и общи пространства. Едномесечната кампания "Да украсим Бургас" е с краен срок 15 декември. Условието за участие е да се създаде атрактивна коледна украса и да се направи снимка или кратко..
След слабото начало на груповия лов на дива свиня в Странджа отчитат добър отстрел. За последните два излета ловците в ловното сдружение Малко Търново са повалили над 15 животни. В сдружението в граничния град членуват 14 ловни дружини. Както обикновено с откриването на сезона на 5 октомври ловците излизат в планината. Късметът им се..
С изложба и кулинарна демонстрация Унгария представи своята кухня и традиции в Етнографския музей в Бургас. Пълномощният й посланик Миклош Борош откри експозицията „Сладки посланици“. В посещението си той беше придружаван от директора на Институт Лист - Унгарският културен институт в София Сандра Мишкеди. Проявата е част от..
Една бъдеща звезда на модната индустрия представихме в предаването "Ева в неделя". Фатме Хасан е трети курс специалност "Мода" във филиала на НХА в Бургас. Наскоро тя се нареди сред победителите в международния конкурс "CROPS" на Feeric Hub. Тази година конкурсът събра 204 модни илюстрации на 34 студенти от 16 университета и 8 държави...