Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск. Застрашени сме също и ние. Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.
Историята на Драгоманското блато
Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др.
През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.
Бъдещето на Драгоманското блато В рамките на проекта WaterLANDS WWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, чиито специалисти имат богат опит на територията на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.
Природозащита и изкуство
Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив визуален артист, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Творбите, обединяващи изкуство, наука и теренна дейност, ще бъдат представени през 2026 г. в Драгоман и София. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е изключително важно, тъй като той цели да постигне не само съживяване на природата, но и бъдещи социално-икономически ползи за населението.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опазва дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik.
Кампанията се реализира със съдействието на Столична община и безвъзмездната медийна подкрепа на: НОВА, Българска телеграфна агенция, БНР, БНР-Благоевград, БНР-Бургас, БНР-Варна, БНР-Видин, БГ радио, ClubZ.bg, Obekti.bg, OFFNews.bg, Podtepeto.com, Sinoptik.bg, Programata.bg, GoBio.bg, ТВ Туризъм и See.bg
"Пощенска кутия за приказки" отбелязва своята 14- та годишнина с лятно турне. Комедийният формат ще премине през летните театри на Царево, Созопол, Бургас, Варна и Пловдив. Събитието за ценителите е в Царево на 13 юли. "Събираме се хора, които се тук и ни е приятно да се срещнем на сцената. С мен ще бъдат Красимира Хаджииванова, която познавате..
В днешния забързан свят, качественият сън е от съществено значение за поддържане на доброто здраве и благосъстояние. За съжаление, много хора изпитват проблеми със съня поради стрес, напрежение и други фактори. Две природни съставки, които могат значително да подобрят съня ви, са магнезий и ашваганда . Ето как тези добавки могат да ви помогнат да..
Начало на новия археологически сезон, бе дадено в най-прочутите антични и средновековни бани по българските земи – Акве калиде. Те се намират в бургаския квартал „Ветрен”. Проучванията са финансирани и тази година от Община Бургас през Регионалния исторически музей в града. През следващите месеци усилията на научните ръководители доц. д.н.а. Димчо..
Възможно е черната чайка, която през почивните дни стана хит в социалните мрежи, да е долетяла във Варна от остров Свети Иван. Това коментира за Радио Варна Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците. Той обясни, че преди три години на острова е била заснета друга черна чайка. Иванов припомни, че на остров Свети Иван се..
Близки до Далай Лама тибетски монаси изработиха пясъчна мандала за мира и спокойствието на България. Делегацията пристигна в Бургас от индийския град Дарамшала по покана на Фондация “Калпатару”. За няколко дни жителите и гостите на морския град имаха възможност да се докоснат до древни практики, свързани с духовността и изкуството на Изтока...
През месец юни са проведени подводни издирвания на археологически обекти в залива Ченгене скеле. Те бяха организирани от Регионален исторически музей – Бургас със средства на Общината. Проучванията са извършени от екип на Националния исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов. Изследвани са 5 зони, разположени на различни..
Александра Тодорова, носителката на титлата „Кралица на Бургас“ гостува в студиото на БНР - Бургас в предаването "Ева в неделя". Тя е на 17 години, ученичка в Търговската гимназия и учи счетоводство. Преди дни тя спечели короната в конкурса за красота, който се проведе в Летния театър. В него се включиха още 15 момичета с перфектни..
Възможно е черната чайка, която през почивните дни стана хит в социалните мрежи, да е долетяла във Варна от остров Свети Иван. Това коментира за..
Близки до Далай Лама тибетски монаси изработиха пясъчна мандала за мира и спокойствието на България. Делегацията пристигна в Бургас от индийския град..
През месец юни са проведени подводни издирвания на археологически обекти в залива Ченгене скеле. Те бяха организирани от Регионален исторически..