Започнаха подводните археологически проучвания край остров "Св. Кирик"

Екипът на Център за подводна археология (ЦПА) откри археологическият сезон с подводните археологически проучвания в акваторията на остров "Св. св. Кирик и Юлита" в началото на месец май. Това е втората година от тригодишния проект, който Центърът изпълнява по договор с Министерство на културата.

Пристанище Созопол е многослоен археологически обект с пристанищни материали от историческите периоди и залети от морето праисторически селища от ранната бронзова и къснохалколитна епохи. То е добило днешния си облик след реализацията на няколко големи строителни проекта през ХХ век.

При построяването на т.н. Рибарско училище (между 1925 г. и 1930 г.) и изграждането на кейовете на остров Св. св. Кирик и Юлита е извършено мащабно драгиране. Събран е богат археологически материал от различни епохи - Бронзова епоха, Античност, Средновековие. През 80-те години на ХХ век при изграждане на „Новото рибарско пристанище“ Созопол отново са открити праисторически материали и за първи път са разпознати такива от късния халколит.

В периода 1987 – 1988 г. и 1990 и 1994 са проведени подводни археологически разкопки на селище от финала на Каменно-медната (началото на ІV хил. пр. Хр.) и селище от Бронзовата епоха (началото на ІІІ хил. пр. Хр.).

През 2020 г. бяха извършени спасителни проучвания в акваторията на пристанището по договор с Община Созопол, която изпълни проект за разширение на рибарското пристанище. С откровена изненада тогава екипът на ЦПА се натъкна на цял недрагиран участък, където беше разкрита непокътната стратиграфия на пристанищна акумулация от архаичния период до средновековието.

Проучванията, започнали през изминалата 2022 г., които сега се подновяват, са част от стъпките по работата на Министерство на културата за превръщане на острова в световен център на изкуствата и национален морски музей. Археологическите разкопки се провеждат в сектори непосредствено до бреговете на острова и целят разкриването на още данни за историята на Аполония и праисторическите селища.

Пристанище Созопол е един от най-емблематичните и важни подводни археологически обекти в България. То е жив обект, който изпълнява съвременните си функции, но едновременно с това застрашава изключителните културни ценности, които е съхранило. Резултатите от 2020 г. показват, че в него все още има зони, които не са драгирани и в които има запазени богати материали. Те имат много висок археологически потенциал, който е важно да бъде идентифициран.

По време на теренната работа ЦПА включи първия участник в Школа по подводна археология, която е организирана по проект с финансиране на НФК „Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 22“. Живко Паянев е един от петимата студенти по археология, които през този археологически сезон ще бъдат обучени на теренна работа под вода с най-съвременна водолазна екипировка, закупена с финансиране по същия проект, уточняват от Центъра за подводна археология.