Стрелбата с исторически лък: Забравеното наследство на България

Липсата на терен и финансиране са основните проблеми на стрелбата с традиционен лък в България. Това коментират членове на айтоския клуб Metal Archery. За разпространението на спорта по света, Деян Господинов от Айтос коментира:

„Този спорт е национален в други държави, например в Турция. В България, която е тясно свързана с него в исторически план, няма толкова голям интерес. Има няколко клуба в страната, като в Сливен е най-големият. В източни държави като Япония, Южна Корея и Индия стрелбата с исторически лък е много разпространено и се влагат средства.“

Metal Archery e клуб, учреден официално през 2020 година. От тогава членовете му са участвали в десетки турнири. Някои от тях са се включвали и в различни исторически възстановки. Но какво точно представлява този спорт и с какво е по-различен от това, което сме свикнали да виждаме, пояснява Деян Господинов:

„Специфичното при нашия спорт е начина на стреляне. Голяма част стрелят с т.нар. „конски хват“ или с палец. Това е техника, която позволява изстрел от всяко положение на тялото, както и от кон, от където е тръгнало. Друга разлика е, че при самата стрелба няма напрежение. От момента на поставяне на стрелата до произвеждане на изстрел е максимум 3 секунди. Няма дълго прицелване и изчакване.“

Единственото, което се изисква, за да стреляш с такъв лък, е постоянство, търпение и малко спортна злоба. Полът и годините не са фактор, споделя Деян Господинов:

„По време на турнирите за децата е най-приятно, защото могат да черпят опит от останалите. Не е от значение дали стрелата въобще ще уцели. Важното е емоцията и това, че ще ти бъде показано, ще ти бъде помогнато. Няма подигравки и неудобни моменти.“

Стрелбата с исторически лък има почва в България от край време, посочва и Иван Иванов, председател на управителния съвет на клуб Metal Archery:

„Свързано е с хан Аспарух и с нашата история. Освен, че стреляме с лък за Metal Archery, ние участваме и във възстановки, които са от ранното Средновековие.“

Снаряжението на друг член на клуба – Пресиан Пенчев, представлява военна униформа, съставена от шлем, ризница, кафтан, щит, брадва, сабя и рога от сръндак, с които едно време са се разплитали възли. Общото тегло на снаряжението е около 30 килограма. Пресиан е на 13 години и е ученик в СУ „Христо Ботев“ – гр. Айтос. Той е започнал да стреля с лък преди около 5 години, а днес вече участва активно във всякакви възстановки и исторически събори, където се провеждат и реалистични боеве:

„Това, което аз практикувам, се нарича „tap fight” с исторически точни оръжия. Представлявам ранносредновековна възстановка на войн в леко въоръжение.“