„Потенциалът на Бургас и региона за иновации е около 10 пъти по-малък от този на широкия икономически център около столицата, около три пъти и половина по-малък от този на широкия център около Пловдив и около два пъти и половина от този около Варна“, каза старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов в интервю за БНР Бургас.
Констатациите са на база данните от последния анализ на ИПИ за иновационния потенциал на 16-те големи икономически центъра в България.
„Бургас застава по-скоро на опашката на тази класация, като е на шесто място отзад напред“, посочи Николов.
Анализът беше публикуван в края на септември и оценява общините по 9 критерия, най-важните от които са свързани с образованието и научно-изследователската и развойната дейност. Авторите му се стремят да оценят способността на икономическите центрове да генерират иновации, да създават нови продукти и бизнес модели.
„Тази оценка за Бургас означава, че способността на региона да генерира наистина нови модели, откъсващи се фирми, които много бързо се налагат, създават нови пазари, изтласкват своите конкуренти, е доста ограничена“ – отбеляза Адриан Николов.
Прегледът на образованието в областта класира Бургас относително добре по отношение на дела на висшистите, но университетите му се ограничават с „произвеждането“ на бакалаври за пазара, без да се стремят към наука:
„Местните университети като че ли по-скоро застават по-назад: относително малко докторанти, малък брой научни статии. Като че ли по-скоро висшето образование в региона е фокусирано в бакалавърската степен, по-скоро в образователното, отколкото в науката. Относително малко са тук разходите за научна дейност, малко хора работят точно тези научни и изследователски професии и това обуславя и до голяма степен това класиране“, обясни Николов.
Малко са и регистрираните патенти и полезни модели от Бургас. По този показател той е зад Шумен и близо до Сливен. Нисък е делът и на високотехнологичния сектор в сравнение със София, Пловдив и Варна.
Всичко това не значи, че икономиката на Бургас е слаба, нито е знак за малко инвестиции, а за факта, че фокусът ѝ е другаде – уточни той.
„Фокусът е в туризма, преработващата промишленост, напоследък здравеопазването дърпа доста добре, но тези класически научни развойни и оттам иновационни процеси са доста по-слабо застъпени“, каза Адриан Николов.
Туризмът и търговията няма как да не са основна база за развитие на района, предвид природните му дадености и добрите пристанища, които правят Бургас естествена база за целия морски транспорт в страната – отбеляза Николов, но подчерта рисковете, които крие съсредоточаването на икономиката основно в туризма.
„Ние доста ясно видяхме по време на пандемията от COVID-19 какво се случва, когато една локална икономика се съсредоточава прекалено много вняколко сектора. Тогава туризмът имаше много сериозни проблеми, международната търговия също срещна неочаквани ограничения и в Бургас видяхме един много бърз спад на брутния вътрешен продукт – тук говорим за областта. Видяхме едно забавяне на бургаската икономика с години назад. На практика, тя се върна на своето ниво от 2014 – 2015 г. в момента, в който удари пандемията. Видяхме много бърз ръст на безработицата след затварянето на хотелите и ресторантите“, посочи той.
Затова и според Николов най-основната необходимост за региона е инвестирането в различни отрасли, а не в един, два:
„Диверсификацията на местната икономика като че ли е най-основната и належаща тема за развитието на региона. (…) Тези, които се занимават с планирането на региона, тези, чиято работа е да насочват до някаква степен икономиката на Бургас и околните общини, следва да мислят как да привличат инвеститори и бизнеси от други сектори“, посъветва икономистът.
Наред с привличането на високотехнологични фирми, може да се води политика и за привличането на аутсорсинг, както и на по-висок клас преработващи предприятия, „особено на фона на новините от последните месеци за затварянето на някои големи преработващи компании с ниска производителност, които ще освободят в близко бъдеще известен брой персонал“.
Интервюто може да чуете в прикачения звуков файл.
Правителството одобри допълнителни 200 млн. лв. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“за 2024 година. Средствата се отпускат за изплащане на част от втория транш на обща стойност 325 млн. лв. по схеми за т. нар. украинска помощ. За подпомагане на земеделските стопани от първичното селскостопанско производство - животновъди, отглеждащи едри и..
Увеличение на туристите през летния сезон отчитат туроператорите, които организират входящия туризъм за България. Добри са прогнозите и за предстоящия зимен сезон. Най-много са били туристите от Румъния, Полша, Чехия, Великобритания и Германия, каза Иван Грошев - председател на Асоциацията на агенциите за входящ туризъм. "Английският пазар показва..
В значителна степен големите търговски вериги са готови за въвеждане на еврото, отчетоха от Сдружението за модерна търговия, което обединява 750 обекта за продажба на хранителни и битови стоки в цялата страна. Пред журналисти във Враца от сдружението прогнозираха, че след обявяване на евентуална дата за приемане на страната ни в еврозоната, за веригите..
Проблемите с водоподаването в село Крушаре бяха обсъдени днес по време на среща при кмета Стефан Радев в Община Сливен с директора на ВиК Пламен Трифонов, кмета на Крушаре Димо Станков и жители на селото. Заради честите аварии по старата водопреносна мрежа в Крушаре често няма вода, разрушава се инфраструктурата и това е проблем за живеещите там...
Турска корабна компания започва да осъществява пътническа линия от Истанбул до Бургас. Плаването ще се извършва с луксозен катамаран. Първият курс е планиран за 11-и октомври. Основните пътници, който се очакват на първото плаване, са турски граждани. До края на годината са предвидени 6 пробни плавания на промоционални цени от 60 евро в двете..
„Черноморски път“ е веломаршрут, който група ентусиасти създават. От 2017 едноименното сдружение, вело клуб „Устрем“ и туристическото дружество „Родни Балкани“ търсят съмишленици на каузата-да бъде разработен маршрут за велосипеден и пешеходен туризъм по българското Черноморие. Голямата амбиция е продължението на маршрута в посока Румъния и..
Регионалните сдружения на зърнопроизводителите в страната провеждат днес заседания на управителните си съвети. Причината е неспазването на Споразумението , подписано през февруари между бранша и ресорните министерства във връзка с изплащането по втория транш на т.нар. „украинска помощ“. Председателят на Националната асоциация на..
Увеличение на туристите през летния сезон отчитат туроператорите, които организират входящия туризъм за България. Добри са прогнозите и за предстоящия..
Правителството одобри допълнителни 200 млн. лв. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“за 2024 година. Средствата се отпускат за изплащане на част от..