Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Хосе Карерас - идолът на Испания

\r\nХосе Карерас - притежателят на един от най-красивите гласове на ХХ и ХХI век.
Снимка: www.josepcarreras.com
Главен герой в този “Звезден експрес” е великолепният тенор Хосе Карерас, с хитове от мюзикъли и филми в неговите неподражаеми и недостижими изпълнения! За онези, които този петък ще чуят гласа му за първи път, (макар че доста се съмняваме сред слушателите ни да има такива!) ето кратка биографична справка:
Хосе Карерас, роден на 5 декември 1946 година. Отначало учи химия в университета в Барселона, след това - пеене и пиано в Консерваторията. Дебютира на сцена също в Барселона, през 1970, в ролята на Флавио от “Норма”. Печели конкурса “Верди”, но големият успех идва след изявите му заедно с Монсерат Кабайе в “Набуко” и “Лукреция Борджа”. От 1974 пее в Ковънт Гардън, същата година триумфално дебютира в МЕТ като Каварадоси и в Миланската Скала с Ричард от “Бал с маски”. От 1976 участва и в Залцбургския фестивал. Аплодиран е на всички най-престижни световни сцени. През 1987 се разболява тежко, но още през 1988 отново се връща на сцената. През сезона 1990-91 пее Самсон в Ковънт Гардън. Репертоарът му включва около 60 оперни заглавия, дискографията - над 150 студийни записа, от които 50 цели опери, няколко златни и няколко платинени диска.
Един от най-знаменитите записи с негово участие е този на “Уестсайдска история” на Ленард Бърнстейн, с Кири Те Канава, Мерилин Хорн, Татяна Троянос и хор и оркестър, дирижирани от автора; издаден е през 1985 от “Дойче Грамофон”. След това изпълнение великият Бърнстейн споделя: “Карерас е недостижим! Рядко срещан майстор, огромен талант - и при това, най-скромният ученик. На репетициите виждах не певец със световна известност, а - няма да повярвате - гъба! Истинска гъба, която благодарно попиваше всичко, което казвах и даваше максималното, за да постигне най-тънките нюанси”. За друг велик диригент на име Херберт фон Караян Карерас е: “Уникален глас. Може би най-красивият и страстен тенор, когото съм чувал в живота си...”. Към двамата гении на ХХ век се присъединява и Кири Те Канава: “Хосе ме научи на много неща. Той е великолепен партньор, защото на сцената е свикнал повече да дава, отколкото да изисква. Истински рицар на сцената и в живота. Нали знаете колко ревниви са певците към аплодисменти, излизане за поклони, към всичко, което смятаме за мерило за успех. Е, при Карерас никога не съм забелязвала тази смешна ревност. Той е крал и много добре го знае. Но също така знае, че всяка жена, която е до него в определен момент - независимо дали е примадоната или гримьорката, всяка една е кралица!”
Голямата драма в живота на Карерас се случва през 1987, когато припада на репетиция на “Бохеми” в Париж. Фаталната диагноза е левкемия, шансовете за оцеляване – едно към десет. Месеци наред родната Испания с тревога следи състоянието на любимия си артист. Той има рядка кръвна група и плазмата, необходима за две последователни операции, които му правят в САЩ, събират от цяла Испания. Карерас си спомня, че в един момент всичко му става безразлично: семейството, сцената, самият живот: “Изведнъж ми се прииска всичко да свърши. Бях не само смъртно болен, бях смъртно уморен”... В най-тежките моменти той има приятел, неизменно вярващ в добрия изход. Това е Монсерат Кабайе, която отлага всичките си ангажименти, за да е до своя колега. Близо година Карерас всеки месец пътува до САЩ, за да му преливат кръв, подлага се на изтощителни терапии – и чудото идва! Испания възторжено приема завръщането на своя идол. А той, отслабнал, но запазил природната си грация, изгубил част от разкошната си коса, но съхранил и умножил изключителния си чар, се завръща и на сцената. Създава международна фондация “Хосе Карерас” за борба с левкемията, а средствата от повечето му концерти и рецитали отиват за благотворителни цели. Току-що преборил най-страшната болест на ХХ век, бихме помислили, че той би трябвало да се успокои и да заживее тихо и спокойно. Нищо подобно. Огненият темперамент отново го хвърля във вихъра на кариерата. Още не съвсем здрав, той пътува за Москва, за да изнесе концерт в полза на пострадалите от страшното земетресение в Армения. А скоро след това, на световното първенство по футбол от 1990, е първият знаменит концерт на “Тримата тенори” в Рим, превърнал се в запазена марка и символ на любовта към оперното изкуство.
След време незабравимият Лучано Павароти ще напише: “За нас тримата този концерт в Терми ди Каракала се превърна в най-важното събитие от творческия ни живот... Тези, които гледаха концерта, чуха Хосе за първи път след оздравяването му. Той показа, че се е върнал към живота не само като човек, но и като великолепен артист. Ние и тримата наистина бяхме в най-добрата си форма и пяхме развълнувано и радостно... Дори не сме си представяли, че тази програма ще стане толкова популярна... Просто искахме да направим голям оперен празник, с който да изкажем цялата си любов и уважение към нашия колега, претърпял страшно премеждие...” Когато Монсерат Кабайе вижда с каква страст Карерас се хвърля обратно във водовъртежа на световните сцени, тя напразно се опитва да го накара да се пази, да помисли малко за себе си. “Точно за себе си мисля – е отговорът. - Не зная колко още ми остава да живея, а съм направил толкова малко!” И ето го на откриването на Олимпиадата в Барселона през 1992, заместил починалия година по-рано Фреди Меркюри.
Следват записи на няколко солови албума, а после и главната роля в поставената специално за него “Стифелио” на Верди – една толкова трудна партия, че малцина тенори посягат към нея. Хората, които го познават, казват, че е противоречива личност. Принцесата на Монако Каролина смята следното: “Той изглежда прикрит и затворен, трудно е да го извадиш от черупката му. Малко е сноб, но има право на това. Понякога е забавен, но по-често – много съсредоточен... Но аз винаги го обичам и ценя не само като велик певец, а и просто като мил, много препатил човек”.
А самият Хосе Карерас казва: “Всеки концерт за мен е като полет – на душата и сърцето. Чрез музиката давам всичко срещу любовта, която милиони хора изпитват към мен. Аз съм от щастливците на Земята”. Неотдавна този щастливец бе удостоен с поредната си престижна награда – на 14 май 2009 в най-бляскавата лондонска зала Роял Албърт Хол бяха връчени десетите поред британски награди за класическа музика “БРИТ”. А отличието за цялостен принос към историята на музикалната култура получи легендата Хосе Карерас. Последното, което бих искала да споделя с вас днес е, да цитирам едно от двете му любими деца – Алберто и Хулия. За прочутия си баща дъщерята казва: “Той е мъдър и весел. И освен това е най-добрият баща на света!” Що се отнася до звездния екип на “Звезден експрес”, за нас Хосе Карерас остава притежател на един от най-красивите гласове на ХХ и ХХІ век!
В рубриката ни “Сапунен сериал” продължаваме да разказваме любовната история на главните герои в “новата творба” на братята Айра и Джордж Гершуин – “Луд по теб”, чиято световна премиера бе на Бродуей през 1992 година.

петък, 4 декември от 14.00 часа
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За първи път в ефира – малко познатата опера на Амилкаре Понкиели „Литовците“

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“, на 25 септември от 22 часа, ще бъде излъчен запис, предоставен от Европейския съюз за радио и телевизия. С концертното изпълнение на почти непознатата опера „Литовците“ от Амилкаре Понкиели е открит миналогодишният юбилеен сезон в Литовската национална филхармония във Вилнюс. С тази продукция на 5 септември..

публикувано на 25.09.21 в 07:55
Цигуларката Зефира Вълова, основател и артистичен директор на фестивала „Изкуството на барока“

Започва фестивалът „Изкуството на барока“

За петнадесети път с гала концерт на 26 септември във Военния клуб в София започва фестивалът , който ще събере певци и инструменталисти, майстори в изпълнението на барокова музика. Първият концерт е по проект на „Платформа за развитие и балканско сътрудничество в областта на старинната европейска музика“ и представя изпълнители от България,..

публикувано на 24.09.21 в 17:45
Катедралният площад в Мариенбург, 1 действие на „Литовците“ от Амилкаре Понкиели, 1874 г.

„Литовците“, опера в пролог и три действия от Амилкаре Понкиели

Музика: Амилкаре Понкиели Либрето: Антонио Гисланцони по историческата поема „Конрад Валенрод“ на Адам Мицкевич. Първо изпълнение: 7 март 1874 г. в Миланската Скала Място и време на действието: Литва, Мариенбург, XIV век Действащи лица: • Арнолдас или Арнолдо, литовски княз – баритон • Алдона, негова сестра – сопран • Валтерис или Валтер..

публикувано на 24.09.21 в 12:31
Красимира Стоянова, концерт от ММФ „Варненско лято“, диригент Георги Димитров

Концерт на Красимира Стоянова

На 20 август в рамките на международния музикален фестивал „Варненско лято“ се състоя концерт на Красимира Стоянова с участието на симфоничния оркестър на държавна опера Варна бяха изпълнени. В летния театър, под диригентството на Георги Димитров бяха изпълнени арии и оркестрови фрагменти от „Аида“, „Отело“, „Силата на съдбата“ на Верди, „Палячи“ на..

публикувано на 24.09.21 в 08:21

Музиката работи там, където думите не могат

Днес лечебните свойства на музиката са научно доказан факт с широко приложение не само в психотерапията, но и в редица други области на медицината и социалните дейности. „Всички ние обичаме музиката и ежедневно сме потопени в нея, но музиката е и научна дисциплина, терапия с целенасочено въздействие върху пациента, приложима от неговия..

публикувано на 21.09.21 в 08:25