Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Club Silencio на „Аларма” представя: Илюзорната лекота на спасението или „Портрет на художника като разколебан”

Норвежкият писател Ларш Собю Кристенсен гостува задочно в Club Silencio на „Аларма"
Снимка: Цветан Цветанов
Започваме с уточнението (за онези от вас, които очакват тъкмо обратното), че „Моделът” на Ларш Собю Кристенсен (2005) съвсем не е роман от ранга на „Бийтълс” (1984) или „Полубрат” (2001). Но че при все това е сред книгите, които веднъж прочетени, никой и нищо, дори времето, не ще може да изтрие от харддиска ви. И след такова увъртяно начало навярно ви дължим и отговор на въпроса кое му е толкова изключителното на този роман – формата или посланието... Нито едно от двете, слава богу: като изключим финала, развенчаващ всички догми в съвременната литература – от неочаквания през прекалено смисления и прекалено безсмисления, та чак до клиширано отворения край, изключителното в „Моделът” е именно в това, че за някакви си 250-300 страници успява наистина да ни внуши по скромен и елегантен начин, че щастието е постижимо единствено в като противовес на собствената ни изключителност. Художникът Петер Вил, около чието напредващо ослепяване е изградена фабулата, е носител на всички типични твореца от последната четвърт на ХХ век вътрешни конфликти, възгледи за живота и изкуството, комплекси, страхове и предразсъдъци. И въпреки че преди 25 години е удивил света със своите „Ампутации” – изложба, чиято естетическа революционност и времето, и критиката, и Кристенсен (с половин уста), и самият Вил, пък и ние задочно започваме да опровергаваме – неговата вътрешна несигурност на прага на „късната средна възраст” е не по-малко отчайваща от тази на начинаещия режисьор Барнум Нилсен от „Полубрат” или на Ким от „Бийстълс” след завършването на гимназията. Всъщност, може би единствената черта у художника Вил, която буди симпатия, а не съжаление, е приликата му с героите на другите романи на Кристенсен. Това обаче – на чисто емоционално ниво. На техническо има две основни разлики, които го отдалечават от тях – третото лице, което използва авторът (и в „Бийтълс”, и в „Полубрат” е използвано първо лице) и белегът – слепотата на Вил, за разлика от ниския ръст на Барнум, социалната неадаптивност на Фред, обезобразената ръка на Арнолд Нилсен, изкривения пръст на Ким и т.н., е ситуирана в предполагаемото бъдеще, а не в настоящето и моделира живота, избора, решенията му от тази си вездесъща позиция. И може би именно поради това, за разлика от другите герои на Кристенсен, художникът никога не напуска „Моделът”, а остава завинаги да се пържи в последния абзац на романа като в някаква безумна риалити инсталация.
Допълнителна дистанция между нас и героите в „Моделът” внася театралната стилизираност, която съществува на всички нива – от буквалното (Хелене, съпругата на Вил, която работи като сценограф; „Дивата патица” на Ибсен и проблемът за пушенето на обществени места в нова Европа), та чак до някои сцени, които заслужават да бъдат филмирани от Грийнауей с подобаващ саундтрак от Майкъл Наймън или Вим Мертенс (изложбата-помен за Патрик и неочакваното „възкръсване” на автора; Вил, който изнася платната си на двора; срещата на класа, организирана от лукавия доктор Хамер; юбилейната изложба на Вил)… Също така „удобната” за повествованието двойна смърт на родителите на Вил преди години. И, разбира се, зловещият снежен декор (и в Норвегия, и в Естония, където за определен период се развива действието на романа): сняг, съвсем като в хорър пиеса – никаква чистота, никаква детска невинност, колкото и да ни се иска тя да вземе превес! И още нещо важно като за финал: фактът, че интервюто с художника Вил, с което започва романът (в пролога в първо, но в епилога отново в трето лице) се води от сляпа жена, съвсем не е преднамерено довеждане на нещата до краен абсурд, нито портрет на съвременната журналистика, а подсещане, че винаги може да има и гледна точка към нещата, която да не можем да изчислим или предвидим, колкото и да се напъваме…
По публикацията работи: Цветан Цветанов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Гетова и Биляна Тодорова

Поезия за Севера

Две млади момичета решават да създадат фондацията "Литература над нулата". Това са Мария Гетова и Биляна Тодорова. Идеята да пътуват до различни по-малки градове в България са нарекли "Поезия за Севера". Искат там да говорят за поезия, да опознаят града и да се запознаят с нови хора, както и разбира се да представят дебютните си книги –..

публикувано на 06.05.24 в 08:24
Момент от спектакъла

Ключове към съвременното сценично изкуство

Концептуално и необвързано с конкретна художествена форма, съвременното сценично изкуство преобразява класическите пиеси и чете за първи път новите текстове, които ловят вибрациите на времето, преодолявайки ограниченията на видимата реалност. Сред заглавията в софийския афиш има и нови, написани през последните няколко години пиеси, които с..

публикувано на 05.05.24 в 09:06

Вярата и любовта в основата на иконописното изкуство

От 15 юни до 18 август българският художник Диан Костов внася съвременен поглед към   иконописната традиция с изложбата "Кръстопът — цената на избора" в Националната базилика на Светото сърце в Брюксел, най-голямата църква в света в стил Ар деко. Изложбата представя над 70 творби и е вдъхновена от търсенето на духовността в съвремието като..

публикувано на 05.05.24 в 08:38

"Вълшебната завеса" се вдига на 7 май в Търговище

Броени дни остават до началото на традиционния Международен фестивал на спектакли за деца "Вълшебната завеса". Двадесет и третото му издание ще бъде тържествено открито на 7 май от 10 часа с "Вълшебният меч" – авторски площаден спектакъл на Мим формация "Жар театър". Представлението ще се играе на площада пред Драматичния театър в Търговище, който е..

публикувано на 05.05.24 в 08:07
Славко Матанович, Емил Янев и Ели Кордева

Биоенергията на душата и свободата на духа

В своя великденски епизод 543 "Трамвай по желание" отново среща своята публика с прославената народната певица Ели Кордева и хърватския учител, лечител биоенерготерапевт и артист на духовните науки Славко Матанович. Двете артистични личности са свързани дълбоко в годините, но сега ги обединява забележителна мисия, която ще въздигне духа в Пиринския..

публикувано на 04.05.24 в 17:55