Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Мишел Льогран - живата легенда

Мишел Льогран: „Никога не слушам собствената си музика, никога, никога.”
Снимка: архив

„Никога не слушам собствената си музика, никога, никога. Не композирам на пианото. Чувам музиката в тишината. С инструмента имаш само 10 пръста, а във въображението те са безброй. Синтезаторите и всичките тези машини са за хората, които не могат да чуват тишината. Има музика на разума и музика на сърцето. Аз пиша музиката на сърцето и я създавам в тишината. Концертната зала служи само за да направиш тази тишина още по-дълбока. Винаги работя с пристрастие” - това заявява за себе си френската музикална легенда Мишел Льогран. Виртуозен джаз и класически пианист, композитор, диригент, аранжор, текстописец и певец… или накратко: звезден талант без граници! Само споменаването на името му буди възклицанието „А-аа! “Шербургските чадъри!”, въпреки че е автор и на вечните мелодии от филмите „Лятото на 42”, „Аферата Томас Краун”, „Госпожиците от Рошфор”, а зад гърба си има над 200 партитури към филми и телевизионни постановки, няколко мюзикъли, симфонични произведения и песни; печели 3 Оскара (при наличие на 13 номинации), 5 награди Грами и една номинация за Еми. Льогран става звезда в родината си и извън нея още на 21 години с инструменталния си албум „Обичам Париж”, който е бестселър с над 8 милиона продадени копия. Музиката е неговият живот и тя го свързва със знаменитости като Шарл Азнавур, Франк Синатра, Едит Пиаф, Морис Шевалие, Майлз Дейвис, Барбра Страйзънд, Лайза Минели, Сара Воън, Стан Гетс, Арита Франклин, Рей Чарлз, Артуро Сандовал и много други. Песните му са изпълнявани от Франк Синатра, Нина Симоне, Тони Бенет и... списъкът продължава.
Мишел Жан Льогран е роден в парижките предградия на 24 февруари 1932 в артистично семейство. Майка му Айкануш Марсел Тер Микаелян е родена в арменско буржоазно семейство, брат й Жак Елиян е певец, а самата тя свири прекрасно на пиано. През 1929 Айкануш се омъжва за Раймон Льогран - френски музикант, известен с хита „Ирма Ла Дус”. Родителите на Мишел се развеждат през 1946, макар че бащата още през 1935 напуска семейното жилище. След това Раймон се жени още три пъти и така Мишел се сдобива с още четирима братя и сестри. Въпреки това Мишел Льогран е доста самотно дете, расте с по-голямата си сестра Кристиан (която по-късно пее в „Суингъл Сингърс”) и посяга към пианото още на 4 годинки. Силно впечатление му прави филм за живота на композитора Франц Шуберт, в който играе Тино Роси.
Когато става на 10 години постъпва в Парижката консерватория и учи при знаменитата Надя Буланже. Изявява се като детето-чудо - буквално „поглъща” музиката, посещава всички възможни курсове, свири на няколко инструменти и на 6 юни 1944 официално получава награда за уменията си по контрапункт, пиано, фуга и солфеж. Повратната година за него е 1947, когато приятел му подарява билет за концерт на Дизи Гилеспи и - както казва самият той - „в онази нощ започва животът му в джаза”.
А животът му в киното започва в средата на 60-те. Пробивът е с първата му голяма партитура - за филма на Жак Деми „Шербургските чадъри”. Това е революционен за времето си киномюзикъл, без нито една говорна реплика! Всяка една думичка е изпята, а най-силната страна на филма е именно музиката на Мишел Льогран. И до днес песента „Ще те чакам” остава знаменит хит. Това е първата от многото мелодии на Льогран, завладели световния радиоефир. „Да пишеш филмова музика е нещо необичайно, съвсем различна работа - казва Мишел Льогран. Разбира се, това пак е музика, но ти си длъжен дълбоко да разбираш какво е кино и да знаеш, че ти самият си създател на филма. Музиката, която пишеш, е като втори диалог в кинолентата. Затова тя трябва да е интересна в музикално отношение, да носи нещо много важно и да допълва филма. А понякога, когато съчиняваш киномузика, тя става пълна противоположност на филма.”
За себе си Мишел Льогран твърди, че не е консервативен, защото просто няма минало, а живее в настоящето и бъдещето. Миналото е мъртво и няма смисъл да си спомняме за него, дори да е имало славни моменти. Затова той всяка сутрин става като друг човек, съвсем нов, свеж, различен и по-добър в това, което прави. Отваря нов лист в живота си. А в интервю за руската преса споделя: „Не вярвам във вдъхновението! Моята музика се ражда с всекидневен труд. Това, което се случва в живота ми, по никакъв начин не влияе на съчиненията ми. Случвало се е да пиша най-радостните мелодии в най-печалните си дни. И обратното. Никога не знаеш кое ще ти се отдаде, и кое не. Оценката я дава публиката, която неочаквано харесва това или онова. Въобще не съм в състояние да обясня защо една моя песен става прочута в цял свят, а от друга никой не се интересува.”
Освен с компанията на неотразимия Мишел Льогран, ще ви зарадваме с дългоочаквания финал на любовния роман между двамата главни герои в мюзикъла „Сладката Ирма”. Ще победи ли любовта и ще се отвори ли вратата към щастието на Ирма и Нестор?

петък, 26 февруари от 14.00 часа

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цигуларката Зефира Вълова, основател и артистичен директор на фестивала „Изкуството на барока“

Започва фестивалът „Изкуството на барока“

За петнадесети път с гала концерт на 26 септември във Военния клуб в София започва фестивалът , който ще събере певци и инструменталисти, майстори в изпълнението на барокова музика. Първият концерт е по проект на „Платформа за развитие и балканско сътрудничество в областта на старинната европейска музика“ и представя изпълнители от България,..

публикувано на 24.09.21 в 17:45
Катедралният площад в Мариенбург, 1 действие на „Литовците“ от Амилкаре Понкиели, 1874 г.

„Литовците“, опера в пролог и три действия от Амилкаре Понкиели

Музика: Амилкаре Понкиели Либрето: Антонио Гисланцони по историческата поема „Конрад Валенрод“ на Адам Мицкевич. Първо изпълнение: 7 март 1874 г. в Миланската Скала Място и време на действието: Литва, Мариенбург, XIV век Действащи лица: • Арнолдас или Арнолдо, литовски княз – баритон • Алдона, негова сестра – сопран • Валтерис или Валтер..

публикувано на 24.09.21 в 12:31
Красимира Стоянова, концерт от ММФ „Варненско лято“, диригент Георги Димитров

Концерт на Красимира Стоянова

На 20 август в рамките на международния музикален фестивал „Варненско лято“ се състоя концерт на Красимира Стоянова с участието на симфоничния оркестър на държавна опера Варна бяха изпълнени. В летния театър, под диригентството на Георги Димитров бяха изпълнени арии и оркестрови фрагменти от „Аида“, „Отело“, „Силата на съдбата“ на Верди, „Палячи“ на..

публикувано на 24.09.21 в 08:21

Музиката работи там, където думите не могат

Днес лечебните свойства на музиката са научно доказан факт с широко приложение не само в психотерапията, но и в редица други области на медицината и социалните дейности. „Всички ние обичаме музиката и ежедневно сме потопени в нея, но музиката е и научна дисциплина, терапия с целенасочено въздействие върху пациента, приложима от неговия..

публикувано на 21.09.21 в 08:25

„Музикамерон“ – нови пътища за камерната музика

Един нов и обещаващ проект изгрява на българския музикален небосклон. Това е сдружението за камерна музика „МузиКамерОн“ , основано от трима ярко изявени в своята област български изпълнители: виолистът Румен Цветков, виолончелистът Атанас Кръстев и пианистката Виктория Василенко. Основната идейна художествена концепция на тримата музиканти и..

публикувано на 18.09.21 в 12:15