Музикална радиоенциклопедия всеки вторник: „Упражнение по стил”: Естетиката на романтизма или чувството над разума

Всяко ново направление във философията или изкуството се появява като реакция на старото, като гласът на новото време. Френската революция от 1789 година провокира (заедно с други исторически сътресения) разочарование в обществените настроения и постепенно в края на ХVІІІ в. в европейската култура се заражда своеобразно противодействие в идеен и художествен план. То се противопоставя на научно-техническия прогрес от епохата на Просвещението, отрича всевластието на разума и доминацията на науките над изкуството. Защото разумът е изроден в прагматизъм, властолюбие и бездуховност! Затова човешките надежди за добро и красиво се отправят към другата крайност - чувството. Именно в света на чувствата и емоциите, в силния индивидуализъм се търси утеха, на тях се възлага желанието за промяна и духовно прераждане. Новият идеал вече не е гражданинът и идеята за братство, равенство и свобода, а геният на изкуството, творческата личност, която в своето уединение създава идеалната красота.
Изкуството на романтизма се характеризира с утвърждаване ценността и значимостта на духовно-творческия живот на личността, с изобразяването на силни (много често бунтарски) страсти и характери; могъщ е образът на одухотворената и целителна природа. Романтиците се бунтуват срещу установените модели на мислене и поведение, еснафския начин на съществуване и обществените норми, поставящи гражданските ангажименти пред личните желания. Творецът или свързваният с него герой като че ли е обладан от “мирова скръб” поради  житейско неудовлетворение  и изпада в състояния на носталгия, меланхолия и печал. Пейзажът като изразно средство служи за пресъздаване душевните състояния на романтичния герой, иронията се поражда от несъответствието между порив и действителност, а гротеската съчетава грозното с красивото.
Романтичната концепция преосмисля значението на музиката като изкуство. Музиката, която човек възприема е израз на една друга музика - тази на природата и на света, в който човекът живее. А музикантът е струната, на която свири тази висша хармония и музикалност. И както казва един от мислителите на тази епоха Вилхелм Вакенродер музиката “по толкова загадъчен начин успява да претопи в себе си и дълбочината на съдържанието, и чувствената сила, и смътната фантастична значимост”. Именно това съчетание на противоположностите е “нейната гордост и превъзходство над другите изкуства”. Защото музиката може да спаси човешката душа от мрака и тъмата.

вторник, 2 март, от 16.30 часа