Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Месец на Стивън Сондхайм в “Звезден експрес”

Снимка: архив
В началото на този месец екипът на "Звезден експрес" взе нетрадиционно, но окончателно решение: в четирите издания през март да ви представим една уникална реформаторска фигура на съвременния музикален театър, заложила най-малко на успеха и най-много на творческия експеримент и остроумно изградената театрална концепция в съвременния мюзикъл.
На 22 март 2010 Стивън Сондхайм ще навърши 80 години. Авторът, който не употребява думите - “успех” и “кариера”, защото не вярва в тях, непоклатимо е заел положението на най-известен композитор и либретист на американския музикален театър в последните около пет десетилетия. Наричат го “реформатор, пренаписал кодексите, по които миналото, настоящето и бъдещето на музикалния театър ще бъдат съдени”, “единствения автор с престиж и влияние като на най-добрите режисьори и хореографи”, а творчеството му - ”солидна система от безкомпромисно оригинален музикално-театрален материал, безпощадно верен на себе си и на своя създател”.
Пълният с приключения и авантюри, триумфи и провали творчески живот на Стивън Сондхайм започва още преди 1956, но това е може би най-важната година за него, защото тогава е избран от Артър Лоурънтс и Ленард Бърнстейн да напише стиховете за жанровия шедьовър на ХХ век - “Уестсайдска история”. След триумфа на мюзикъла на Бродуей през 1957, през 1958 Лоурънтс го кани отново - този път за “Джипси” \\буквално - “Циганка”). Музиката написва прочутият Джул Стайн, за Сондхайм остават само стиховете. Мюзикълът има успех, а през следващата 1959 Стайн и Сондхайм дори са номинирани за “Грами” за песента “Малък свят” от “Джипси” в категорията “песен на годината”. Следва филмовата версия на “Уестсайдска история” от 1961, която печели 10 награди “Оскар”,… но не и за авторите на мюзикъла. Сондхайм обаче има амбицията да пише и музика. През 1962 е премиерата на “Смешно нещо се случи по пътя към Форума” с негови музика и стихове по сценарий на Бърт Шийвлъв. Успехът е триумфален, а “Форумът” печели театралния еквивалент на “Оскарите” - наградата “Тони” за 1963 за най-добър мюзикъл - първа от многото. Впоследствие - още две награди “Тони”, “Оскар”, “Грами” и “Пулицър” оформят пълната колекция на Сондхайм. За сметка на това следващото му шоу “Всеки може да подсвирква” е пълен провал. А после - отново относителен успех, но “под крилото” на мастития Ричард Роджърс.
“Валс ли чувам?” с музика от Роджърс, стихове от Сондхайм и сценарий от Лоурънтс излиза на Бродуей през 1965. В следващите пет години не се случва нищо особено, затова пък през 1970 Сондхайм се завръща триумфално на Бродуей с “Компанията” - първата му съвместна работа с прочутия режисьор Харолд Принс. Клиничното изследване във форма на мюзикъл на проблемите на съвременните заможни бели американци, живеещи в големите градове, на техните взаимоотношения, преживявания и комплекси е ново, авантюристично, дръзко откъсване от стандартите на жанра. Това шоу слага началото на период, който без колебание бих определила като златния век на Сондхайм и то на първо място с неподражаемата музика. Не случайно през 1971 композиторът получава първата си награда “Грами” за “най-добра партитура”. Същата 1971 е годината на създаване на друг хит - “Follies”. Неправилно превеждан като “Глупости”, този мюзикъл би трябвало да се нарича “Лудории”, защото заглавието е заемка от прочутото от началото на 20-ти век ревю на Флоренц Зигфелд - “Ziegfeld Follies”, а сюжетът - разказ за няколко възрастни дами, играли някога в бляскавото шоу, които се срещат със собствените си сенки от младостта. Въпреки оригиналната идея, “Лудории” не е оценена както “Компанията”.
Идва 1973 и триумфът с премиерата на “Малка нощна музика”. През 1974, когато Сондхайм е едва 44-годишен, излиза първата му биография с автор Крейг Зедан. 1976 е годината на следващ негов мюзикъл, взривил Бродуей - “Тихоокеански увертюри” - с тема от историята на Япония. Същата 1976 година носи на Сондхайм второ “Грами” за хита от “Малка нощна музика” - “Представяме ви клоуните”.
Няколко месеца след това авторът се оказва толкова популярен, че в Лондон е представена премиерата на специално музикално ревю със заглавие “Рамо до рамо със Сондхайм”, което през 1977 е показано и на Бродуей. Две години по-късно Стивън Сондхайм отново е на върха с поредния мюзикъл-авантюра “Суини Тод”. В следващите четири години създава песни за ревюто “Омъжи се за мен за малко” и за мюзикъла “Весело си караме по пътя”. Последният е финал и на партньорството му с режисьора Харолд Принс. По същото време пише и музиката за филма на приятеля си Уорън Бийти “Червените”.
През юли 1983 започват предварителни представления на “Неделя в парка с Джордж”. Шоуто е първото, създадено заедно с режисьора Джеймс Лапайн, заместил Харолд Принс в творческия живот на Сондхайм. Критиците и публиката отново са потресени от дързостта на композитора, който до такава степен се идентифицира с героя си Жорж Сьора, че в музиката си демонстрира поантилизъм - мелодия, превърната в звуков пунктир! Премиерата на мюзикъла на Бродуей е през 1984, а през следващата 1985 Сондхайм и Лапайн получават престижната награда “Пулицър”. През 1987 на Бродуей излиза мюзикълът “Към горите” (”Into the Woods”) - със сценарий-компилация от приказките на Братя Грим. Тук вече нервите на критици с по-деликатна психика не издържат и повечето рецензии правят на пух и прах опита на Сондхайм и Лапайн да монтират мюзикъл като приказка за възрастни - с елементи на фройдизъм и характерни за американските филми на ужасите похвати. Известно е, че Сондхайм не обича да работи за киното, но през 1990 отново се съгласява на компромис заради приятеля си Уорън Бийти. Като резултат през 1991 Сондхайм получава “Оскар” за “най-добра песен” за “По-скоро или по-късно” от музиката към филма “Дик Трейси”. Междувременно обаче, през декември 1990 мюзикълът “Убийци” (”Assassins”) по сценарий на Джон Уейдман излиза на оф-Бродуей. Някои превеждат заглавието като “Атентати”. Както и да го преведете обаче - шокът си е шок! В забавния, популярен жанр на мюзикъла Сондхайм предлага на зрителите за герои … всички атентатори на американските президенти накуп! Следват ревюта и концерти, включително - едно специално честване: ”Сондхайм: празник в Карнеги Хол”, както и възстановки на по-ранни мюзикъли - до 1994 година. Същата година мюзикълът “Страст” - музика и стихове Стивън Сондхайм, сценарий и режисура Джеймс Лапайн, излиза на Бродуей. Вдъхновен от филма на италианеца Еторе Скола “Passione d’amore”, “Страст” отново се обръща към нестандартна тема: възможността да се влюбиш в някого, който ти е противен, затова пък те преследва маниакално. Мюзикълът печели поредната награда “Тони” за 1994, но рецензиите на лондонските критици например, за постановката от 1996 съвсем не са ласкави.
Сондхайм заявява, че за него успехът означава да постигне собствения си идеал и когато гледа спектакъла си от дъното на залата - да харесва това, което вижда. Оказва се, че само в десет процента от случаите резултатът не му е харесвал и сред тях е и най-хваленият му и най-успешен мюзикъл - “Уестсайдска история”. “Не харесвам много текста на песните си за този мюзикъл, казва Сондхайм в разговор с единствената българка, взела интервю от него - Калина Стефанова. “Но тогава бях само на 25 години, така че трябваше да пиша това, което по-възрастните искаха от мен - особено Ленард Бърнстейн. Но това въобще не е моят стил. Някои си мислят, че се правя на скромен. Когато гледам “Уестсайдска история” обаче, си мисля: “Какъв прекрасен спектакъл съм можел да направя, а не се е получило!” Бих искал да мога да го поправя... ”
В първото за месец март издание на "Звезден експрес", посветено на 80-тия рожден ден на Стивън Сондхайм, припомнихме най-ярките музикални прояви от неговия първи бродуейски триумф, наречен ”Компанията”. Във второто предаване от поредицата очаквайте музика от “Уестсайдска история”, “Джипси”, “Валс ли чувам?”, “Смешно нещо се случи по пътя към форума”, “Всеки може да подсвирква” и “Малка нощна музика”.

петък, 12 март, от 14.00 часа
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За първи път в ефира – малко познатата опера на Амилкаре Понкиели „Литовците“

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“, на 25 септември от 22 часа, ще бъде излъчен запис, предоставен от Европейския съюз за радио и телевизия. С концертното изпълнение на почти непознатата опера „Литовците“ от Амилкаре Понкиели е открит миналогодишният юбилеен сезон в Литовската национална филхармония във Вилнюс. С тази продукция на 5 септември..

публикувано на 25.09.21 в 07:55
Цигуларката Зефира Вълова, основател и артистичен директор на фестивала „Изкуството на барока“

Започва фестивалът „Изкуството на барока“

За петнадесети път с гала концерт на 26 септември във Военния клуб в София започва фестивалът , който ще събере певци и инструменталисти, майстори в изпълнението на барокова музика. Първият концерт е по проект на „Платформа за развитие и балканско сътрудничество в областта на старинната европейска музика“ и представя изпълнители от България,..

публикувано на 24.09.21 в 17:45
Катедралният площад в Мариенбург, 1 действие на „Литовците“ от Амилкаре Понкиели, 1874 г.

„Литовците“, опера в пролог и три действия от Амилкаре Понкиели

Музика: Амилкаре Понкиели Либрето: Антонио Гисланцони по историческата поема „Конрад Валенрод“ на Адам Мицкевич. Първо изпълнение: 7 март 1874 г. в Миланската Скала Място и време на действието: Литва, Мариенбург, XIV век Действащи лица: • Арнолдас или Арнолдо, литовски княз – баритон • Алдона, негова сестра – сопран • Валтерис или Валтер..

публикувано на 24.09.21 в 12:31
Красимира Стоянова, концерт от ММФ „Варненско лято“, диригент Георги Димитров

Концерт на Красимира Стоянова

На 20 август в рамките на международния музикален фестивал „Варненско лято“ се състоя концерт на Красимира Стоянова с участието на симфоничния оркестър на държавна опера Варна бяха изпълнени. В летния театър, под диригентството на Георги Димитров бяха изпълнени арии и оркестрови фрагменти от „Аида“, „Отело“, „Силата на съдбата“ на Верди, „Палячи“ на..

публикувано на 24.09.21 в 08:21

Музиката работи там, където думите не могат

Днес лечебните свойства на музиката са научно доказан факт с широко приложение не само в психотерапията, но и в редица други области на медицината и социалните дейности. „Всички ние обичаме музиката и ежедневно сме потопени в нея, но музиката е и научна дисциплина, терапия с целенасочено въздействие върху пациента, приложима от неговия..

публикувано на 21.09.21 в 08:25