Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Нетъкани вълшебства”: Приказка за нетъканото платно

На откриването на авторската си изложба "Глаголица и прабългарски руни" художникът Павлин Петров е в характерно за времето старинно облекло от нетъкан текстил - плъсти. То е изработено от известната наша майсторка на нетъкан текстил Мариета Недкова.
Снимка: Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите
Може ли без тъкачен стан да се изработи плат и той да не пуска бримки, да се реже с ножица, да е топъл през зимата и прохладен през лятото, а когато вали, да запазва сух човека, който го носи? И освен че трябва да е перфектен термо- и влагоизолатор, също така да изолира от шума? Когато е нужно, изделията да са меки, но в други случаи да бъдат твърди. Това да не е плат - дело на космическата индустрия от бъдещето? – сигурно ще се запита някой. Не, той има биография на хиляди години, още преди изобретяването на тъкачния стан от такова платно, резултат от сплъстяване на нишки – плъсти, от които правели дрехите си нашите предци.
Прелюбопитни, като приказка, са легендите и историите, които хората си разказват по света в търсене на отговора кой, къде и кога точно е създал първите плъстени изделия. Има данни, че човекът е опитомил овцата преди 9 000 години. Но плъстени изделия, наричани още нетъкан текстил, филц, фелт, войлоко, кече и т.н., се получават още от вълната на камила, лама, алпака, но и от коприна. А също от нишките на растения: лен, коноп, юта, бананово влакно, коприва, рамия и много други интересни суровини.
По какво родопската шапка кюлявче и обичаите, свързани с употребата на нетъкан текстил, си приличат с шапките и традиционните практики в Алтай? За културата Пазирик разказват журналистът и изследовател Максим Караджов и Мариета Недкова – една от най-известните майсторки на народни занаяти.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В Кан честват 800 епизода и 18-и рожден ден на "Без багаж"

18 години пътешествия по света, срещи с непознати племена и опасни животни, стотици дни с камера на гръб, дрон в небето и обективи във всеки джоб. Радости и несгоди в 800 епизода на "Без багаж". И несломима страст към пътешествията. Рекордният брой заснети и излъчени по целия свят серии на "Без багаж" е отбелязан подобаващо на фестивала Mipcom в..

публикувано на 19.12.24 в 13:15

Чудото шоколад – Епизод три: Навсякъде по пътя – шоколад

"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би защото не сте опитали..

публикувано на 19.12.24 в 09:15
Албена и Павел Благеви

Да посрещнеш 68-ия си рожден ден, обикаляйки Анапурна

Ако слушате редовно "Покана за пътуване", ще си кажете "Тези хора кога изкачиха връх Митикас в Олимп, кога се върнаха от обиколката на Анапурна". Но това е факт! Албена и Павел Благеви ди дойдоха в София да отбележат 68-ия рожден ден на мъжката половинка от семейството. Дамската отпразнувала същата възраст в планината. Помолих ги да разкажат за..

публикувано на 18.12.24 в 08:35
Доц. Ива Гаврилова

Кожата – огледало на човешкото здраве

Учените и лекарите твърдят, че кожата е най-големият човешки орган. Какво означава това в грижата и лечението на най-честите кожни тумори? – това бе акцентът в разговора с доц. Ива Гаврилова. Като опитен хирург нашият гост поясни как да познаем кожния меланом, какви са реалните прояви и симптоматика, как се диагностицира и лекува. Разбира се,..

публикувано на 18.12.24 в 08:28
Георги Вълков, Венета Гаврилова и Марина-Николова

Българският език – родината, която е винаги с теб

Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..

публикувано на 17.12.24 в 13:10