Звукови хроники „Танцът през вековете”: ХХ столетие и неговите танци

публикувано на 10.08.16 в 12:45]

БНР Новини

Рагтайм е музикален жанр, предшественик на джаза, добил изключителна популярност между 1897 и 1918 година.

Снимка: Архив

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

ХХ век е изпъстрен от разнообразни културни и художествени явления, много често противоположни едно на друго. Още в края на предишното столетие в музиката и в хореографията се забелязва засилен интерес към традициите на народите извън Европа, фолклора на Изтока и ранните форми на негърския джаз. И ако класическият балет върви по своя утвърден път, то битовите танци усвояват всичко ново и още през ХІХ в. сред обичаните танци се нареждат кубинската хабанера и североамериканския кейк-уок.
И както винаги се случва – новата ритмика и образност обновяват не само лекия жанр, но повлияват и композиторите от академичните направления. Най-ярко открояващи се стилове в началото на века са джаза и рагтайма. Те произлизат от една от формите на американския народен театър, а именно менестрелното шоу, при което бели актьори разиграват комични сцени от живота на негрите и изпълняват техни песни и танци. Така афро-американския фолклор оказва съществено влияние върху развитието на съвременния естраден танц.
Епохата на рагтайма, която продължава едва две десетилетия променя коренно световното изкуство. Рагтаймът е едновременно и танц и пародия, той разкрива красотата на свободното движение, насеченият ритъм провокира нарушаване на точността и придава своеобразна механичност на тялото, съпроводена с лека ирония, ярка музика, бодрост и веселие.
ХХ век създава окончателно разделение между лекия жанр и високохудожественото изкуство. Оттук нататък тяхното развитие тръгва в съвсем различни посоки. Въпреки че това не означава пълна изолираност и липса на връзки помежду им. Напротив, съществува взаимно влияние и взаимно проникване.
В средата на века джазът престава да бъде танцувален жанр и се превръща в музика за концертно изпълнение. Нараства популярността на стилове като боса нова, ча-ча-ча, ритъм енд блус и рок енд рол. Различната музикална култура променя облеклото, прическите, поведението и разбира се – самото движение в танца. През 70-те години на мода идват дискотечните танци и активните възбуждащи ритми на рока, рапа, брейка и родствените им стилове. Все повече ритмичната пулсация излиза на преден план, но и прекрасното владеене на тялото като инструмент в танца. Веселбата и забавлението от движението става ръководно начало.

По публикацията работи: Даниела Найденова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!